Първо ниво - Хайде, бейби, закъсняваш! - Ако някой те слуша, вече ще знае, че съм жена! - Тук традициите не важат, скъпа. Повече не го прави. - Нали знаеш, че съм нова, още не мога да свикна с движението тук. - Ами как ще свикнеш като влачиш тия криле, като пазарска торба? Седни до мен най-накрая!-каза той и посочи облакът до себе си. - Тук ли? Сигурен ли си? Няма ли да падна? - Няма да паднеш повече отколкото вече си паднала-засмя се той Тя пристъпи колебливо и се настани до него на облака. Погледна плахо надолу и го хвана за ръката. - Хей, престани! Мъж съм все пак, нищо, че съм ангел! - Оффф, всички сте еднакви! Мислите само за секс! - Нещо против? Да не би да си мъжемразка?! - Едва ли има смисъл да ти го казвам, но това е нещо, което си струва само, когато хората се обичат. Другото е просто обмяна на течности. - Даа, сега вече няма и съмнение, че си жена! Трябваше да проверя... - Ама много си първосигнален! Хайде, казвай каква е задачата! - Трябва да докажем, че любовта съществува! Егати задачата! Точно, като за теб е! Мен ме отпиши, аз не вярвам в тия работи! - Хм, че тя си съществува, какво има да доказваме? - Съществува тя, съществува, въпросът е докога? Нали се сещаш, че тук  не става въпрос за повишени хормони или онзи гъдел,  дето не знаеш още боли ли те или те сърби? - Оффф, много си първосигнален! Естествено, че знам. - Ако го кажеш още веднъж, ще те накарам да ми носиш мед до живот. - Ха-ха! Да не съм ти пчеличката Мая?! Ще ти се! Небето изведнъж се начумери и притъмня. Задуха лек вятър. - Хайде, да отидем в работната зала, Шефа се ядоса! Настаниха се пред работният пулт и той включи екрана. - Виж сега... Трябва да изберем герои за нашата задача, разбираш ли? Тук на този екран ще виждаме хората отдолу. Трябва да изберем двама, които да докажат, че тая... любовта съществува, разбра ли? - Аха. А как ще изберем? - Като посочиш някой с мишката цялото инфо за него ти се излива, като  с фуния в главата. Ок? - Ех, че хубаво?! Защо го нямаше това долу на земята? - Защото всичко щеше да бъде прекрасно, и от нас нямаше да има нужда. - Давай! Да започваме! Виж го тоя... Седи и чака на среща, жена която няма да дойде на срещата, защото се е заключила вкъщи, а ключовете й са в колата. Ще си помисли, че му е вързала тенекия и няма да си вдига телефона. А тя ще се скъса от рев. - Ужас! Няма ли да направиш нещо? - Не, там работят други колеги. - Ок. Виж! Виж тази жена, която плаща на касата в ,,Пикадили,, няма да й стигнат два лева за сметката. А онзи мъж, през трима зад нея е точно нейната мечта!  Хайде, направи нещо, моля те! - Ти си луда! Тоя е цветар от класа, даже не подбира! - Ти пък откъде знаеш?! Сигурен ли си? Той се засмя. - Оффф, познал си го, защото прилича на теб, нали? - Не, бейби, просто видях всичко за него. - Да, бе, да! Нещо не ти вярвам вече! - Ок! Намерих го!Виж го! И той посочи с мишката мъж, който слизаше  от последен модел бентли и прекосявайки няколкото крачки до ресторанта отсреща,  разпиля куп документи по тротоара. - О, не! Тоя е безумно излъскан бастун, който мисли само за бизнес, няма капчица сърце! Моля ти се! Нещо си се объркал!И се казва Цветомир?! Пфу! - А ти кво искаш, бе?! Да намерим някой, който цял живот е плакал за Нея ли?  Шефа ще ни върне в първи клас! Трябва да е трудно, бейби, иначе и баба знае. Второ ниво - Така ли? Ок! Тогава жената ще избера аз!- ядоса се тя. - Твоя воля, малката-разпери криле той и й подаде мишката. - Ще видим кой ще се смее последен, Цветарю!- усмихна се тя и я дръпна. Присви очи и започна да се взира в хората. Как да я избере? Тя, тя... трябва да е много луда! Трябва да е необикновена, напълно различна от  всички останали. Трябва да съчетава всички цветове на дъгата плюс още толкова,  които не съществуват. И тогава... Тогава сърцето й изведнъж трепна и ръката й потрепери.  Тя я видя! Гледаше я с ококорени очи и непрестана да се усмихва,  докато се запознаваше с инфото за нея.Казваше се Цвета. Това й беше достатъчно. - Кво става, бейби? - Да не си посмял да ме прекъснеш!-изръмжа тя и той се стресна този път не на шега.  Сви се на мястото си, наблюдавайки я с интерес. Скоро се беше научила да кара колело, но още не беше съвсем уверена. Емоциите й пречеха доста, а тя беше доста емоционална, направо пожар. - Какви са опциите, Цветенце?-извика тя стискайки мишката до побеляване. - Цветенце?! Много си мила, бе! Кви опции? - Как какви? Спъване, забавяне, подскачане, светкавици? - О, не, скъпа, това да не ти е плейстейшън?! Всичко трябва да си стане само, иначе... и ба... - Стига с тая баба, бе! Направо ми писнА! - В цикъл ли си? - Оффф, много си първо... предсказуем! Въобще не ме кефиш! Остави ме сега! Тя затвори очи. Обви мишката с цялата си ръка, а устните й зашептяха... Момичето от земята мина с колелото си точно върху трите листа документи,  които бяха останали на тротоара. - Луда ли сте? Не виждате ли къде карате?-извика мъжът с бентлито. Тя спря изведнъж и се обърна. Прецени го от раз. Нафукан лигльо! - Ооо, вие ли ми казвате, че съм луда? Не сте се качвал на колело от дете! Такааа с бентлита и баба знае... - Ще те науча да караш за ден! Вижда се, че си прясна... - Да, бе! Мечтай си! За ден можеш да направиш друго, но не и това! - Ще те чакам в Борисовата утре в шест следобед... пред входа, откъм метрото.  Имай късмет да не дойдеш, а сега ме извини. Бързам... Мъжът прибра документите си от земята и влетя в ресторанта. А тя остана  да зяпа след него няколко минути. После поклати глава и потегли отново. - Няма да отиде!-каза тя и изключи екрана. - О, ще отиде и още как! Вярвай ми, бейби!-усмихна се той. И тя не знаеше как стана, но на другия ден, стоеше пред входа на Борисовата  и тъпчеше нервно на едно място. Почака няколко минути, съвсем се изнерви и  подкара с колелото си навътре в парка. - Ехей, май си ме отписала, а?- провикна се запъхтян Цветомир след нея. - Забави се!-успя да каже равнодушно тя. - Откраднаха ми колелото! Бях спрял да си купя вестник и после не го намерих. - Да, бе! Много оригинално! И като те гледам как си облечен,  май е по-добре да спретнеш някое модно ревю, вместо да си тук! Той се огледа с неразбиране. После започна да се оглежда наоколо.  А след това се втурна към един преминаващ мъж. Цвета стоеше и гледаше отдалеч. Двамата мъже разговаряха доста оживено няколко минути, а после започнаха да се събличат.  Цветомир облече дрехите на другият мъж, а той-неговите, с видима радост. - Така по-добре ли е?-попита я той, когато се върна при нея. - Ти не си добре!-възкликна тя. Трето ниво - Качвай се! Ще те държа!-каза сериозно той. Наистина я научи да кара този ден.  После отидоха да хапнат пица. Тя повече не се прибра в тях. А той й купи четка за зъби. Беше луд, правеше откачени неща и я разсмиваше до сълзи,  а тя беше, като попивателна за него. Катастрофираха с бентлито, когато тя видя въображаем косъм  на седалката и той трябваше да се обяснява, като първокласник. - Айде, приготвяй си багажа! Ще повтаряме годината, бейби!-каза той. - Каква година, какъв багаж?-разплака се тя. - Задачата, бейби, не се справихме, ще ни върнат долу.  Но още имаме малко време, искаш ли да те разведа наоколо? - Има ли реки от мляко и мед наистина?-подсмръкна тя - Дааа и шведска маса с всевъзможни глезотии!-усмихна се той - Супер! Да тръгваме!- избърса очите си с опакото на ръката  Той полетя и когато не я видя до себе си се обърна. - Хайде, бейби! Слагай крилата и идвай! - Не мога! Не мога да ги управлявам тия крила! - Ще те взема, макар че имаше нужда да свалиш някое и друго кило. - Глупак! Как смееш?! - Каза го! Каза го! Каза го! Най-после го каза! Сега ще трябва да си заслужа меда! - Какво съм казала? Има разлика между ,,първосигнален,, и ,,глупак,, - Назови я! Тя помисли, заоглежда се, помаха с ръка във въздуха и се обърка. - Не правя секс, когато съм гладна! - Ммм, много обичам мед, а ти... какво обичаш? - Сладко от смокини. - Хе-хе, помислих си, че ще кажеш шкембе чорба! - И какво, ако бях казала? - Нищо. Просто трябваше да ям и аз. Тя го погледна. Той издържа погледа й. Светкавица изтрещя... Очите й, сякаш се насълзиха отново... Той я грабна и полетяха.  Пристигнаха в ресторанта. Ангелче с папийонка и фрак долетя при тях на мига. - Какво да бъде, моля? - Шкембе чорба! За двама!-каза тя. И той я целуна. Устните му бяха настойчиви, брадата му леко ожули лицето й.  И ако наистина не беше в небето, щеше да полети... - Как се казваш?-попита той  Тя се засмя. - Цвета, а ти? Последва дълго мълчание. - Цветомир-отвърна тихо той В този момент и двамата почувстваха как нещо се изля, като с фуния в главите им. След като обичайното замайване премина, той я погледна странно.  - Какъв беше онзи косъм, а?-попита разпалено тя - Миличка, нямаше никакъв косъм... Обичам те! - Колко?-погледна игриво тя - До тавана... - Така лиииии?! Тук няма таван! Я, ми ела, ела тук! Ела, ела... Ей, сега ще видиш ти! Финал Някой стоеше на работния пулт в кабинета си. Остави мишката, облегна се назад и се усмихна удовлетворен.  Спечели! Спечели го!Чисто нов Sprint GTS Eco 26" 2014. Погледна отново диска ,,Издирва се : Любов,,  Усмихна се. Отвори папка на десктопа и написа: ,, От днес ползването на крила е забранено. Придвижването ще става с велосипед,,  После изключи всички машинарии централно и екранът в работната зала на ангелите също угасна.

Да ти повярват!