Понякога, тишината ражда признания по-скъпи от хиляди думи, в глас облечени-баналния, до нас свистят, като куршуми. Понякога, от себе си крадем и даваме това, което душата ни жадува. По лицето с грим прикриваме, че в сърцето отчаяние зимува. Понякога, зад усмивките-афиши слънчеви не виждаме на сълзата сюжета и търсим съкровища в изгреви скрили слънцето в една дискета. Тогава, истини, тишината взривяват, пред себе си, когато си паднал... И ангелите с тебе плачат, от надеждата, че не открадна... Тогава, врагът е даже притихнал да станеш, ръка ти подава... В този живот все е свикнал със силните да се сражава...

Почти винаги, Ани!
Поне при мен е така.
Поздрави!

Много ти благодаря, че стопли страничката ми!

Но, не всяка тревожност е на сексуална основа. Тя може да има и положителен ефект, насочвайки ни към нежелано състояние на нещата. А може да се разглежда и като избягване осъзнаването на някакво страдание. Та така...

Тревожност на сексуална основа?! Изумяваш ме!
Какво имаш предвид?

Всички са подвластни на хормоните, които отделят. Не напразно Фройд, Юнг и други капацитети на психоанализата отделят такова внимание на сексуалността, която е в причинна връзка с цялостната ни психика. Най-вече на подсъзнателно ниво. Повечето поети пишат за любовта, която е сексуаления и израз извън идеализирането и. Особено жените. Wonder и Осичката са изключения, наблягащи основно на философията и социума.

ама кое те наведе на тези мисли от това мое стихо?
Това стихо не е любовно?

Всеки вижда това, което му се привижда! А всъщност стихото ти е едно огромно несъгласие с реалиите на живота. Уви, това е живота...

Благодаря, Джани.