" Ти не знаеш да оставаш. Идваш объркваш живота ми и си тръгваш...Твоето не е любов, а емоционален туризъм."  Едел Хуарес
Аз съм. За малко. Не оставам. Една съм. Не стигам за всички... Днес съм тук. Утре заминавам. Раздавам криле и усмивки... Тръгвам си, сякаш куче пребито... Когато е сиво, когато е сито... Когато ръцете без мене изстинат и устните клетви, студени изричат... Вярваш ли ми? Искам да остана, ходилата ми кървят от рани... Когато ме искат, търсят и викат, когато ме имат към мене привикват... И вечно ще скитам, аз по земята, за малко, дом, намерила в сърцата... Завинаги, ако някъде остана, другите без мен какво ще правят?

Много точно намерено обобщение :))) Съвременната жена трябва да бъде и тук, и там, да стига за всичко и за всички - вечно в движение - недостатъчно сита, недостатъчно стоплена, чакана с ревност навсякъде и никъде ненамираща дом и топлина завинаги - просто няма как да стане! "Завинаги, ако някъде остана,
другите без мен какво ще правят?"
Поздравления за поредното поетично откритие!

Но, остава до живот, когато е истинска. А после преминава в следващия...живот!

че си видяла стихото ми и през друга гледна точка от името на съвременната
ангажирана жена... Макар, че за никого не е тайна, че българката най-добре съумява да бъде 15 в 1, да върши чудеса от храброст и да се връща за още...
Благодаря ти, че отново стопли страничката ми!

неслучайно допълних в заглавието, че това ми стихо е едно иронично намигване
породено от цитираната мисъл на Хуарес.
А ти, разбира се си много прав. Споделям напълно мисълта ти.
Ще ми бъде много интересно, ако напишеш и разкажеш за една подобна любов.
Можеш ли?

Отново много силен стих! Това е Тя, Любовта. Скитница, търсеща дом в сърцата.Тя се нуждае от топлина и дарява топлина. Мислим си, че я притежаваме и ни се изплъзва, тръгнала да търси нов дом...Сигурно е много свободолюбива:)
Поздрави, Ани! Не съм те забравила, но към твоите стихове е трудно да се добави нещо. Просто всичко е казано.
С многог обич!

Никога няма да си помисля, че си ме забравила.
А любовта никак не е свободолюбива-хората сме.
Тя никога не си тръгва сама, ние я гоним, когато не я храним...
Благодаря ти, че си тук! Прегръщам те!

Едно от чудесата на всяко прераждане на душите ни е в това, че се движим в кръга на сродните и съпричастни души. Които съзнавайки го, или не, ни преподават чрез обич, или омраза уроците на всемирната и извечна любов. А тя е нирвана - да си в мир със себе си и останалия свят...

Напълно съгласна съм, Джани. Благодаря ти!