Постинг
27.04.2014 02:57 -
ДРУГИ
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1424 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2014 02:58
Прочетен: 1424 Коментари: 7 Гласове:
12
Последна промяна: 27.04.2014 02:58
Помня, че някога обичах,
всичко което беше ми ти
Обичта под камък погребах
нещо с тебе все ми горчи...
И като Алиса в страната на мрака
слънца зловещи ме топлеха на уж...
и затъвах някак неусетно
в блата порочни неведнъж...
И станах друга. И стана друг...
а обичта под камъка се бори...
и седнали върху него на калъч
ний все един със друг ще спорим...
А от стената в рамка от копнеж
рисунки детски ръцете си протягат
но в погледи от насъбрала скреж
непосрещнати завинаги остават...
всичко което беше ми ти
Обичта под камък погребах
нещо с тебе все ми горчи...
И като Алиса в страната на мрака
слънца зловещи ме топлеха на уж...
и затъвах някак неусетно
в блата порочни неведнъж...
И станах друга. И стана друг...
а обичта под камъка се бори...
и седнали върху него на калъч
ний все един със друг ще спорим...
А от стената в рамка от копнеж
рисунки детски ръцете си протягат
но в погледи от насъбрала скреж
непосрещнати завинаги остават...
Следващ постинг
Предишен постинг
Сложни чувства! Но понякога и така може да се случат нещата - живот! Тогава не само с мъжа до себе си, а и със самия живот започваш да се чувстваш "на калъч". Но всички приказки за Алиса в крайна сметка завършват щастливо! Поздрави!
цитирайdonchevav написа:
Сложни чувства! Но понякога и така може да се случат нещата - живот! Тогава не само с мъжа до себе си, а и със самия живот започваш да се чувстваш "на калъч". Но всички приказки за Алиса в крайна сметка завършват щастливо! Поздрави!
Права си напълно...
Ех, Ан.
цитирайfaktifakti написа:
Ех, Ан.
че не ме забравяш.
Болка, мъка и рана.....дано някога отшуми....
цитирайОтдавам го на творческа немощ и завист на слагащите ги. О, как добре опознах тези чувства, шествайки из книги, Интернет, потопен в пяната на фалшивите ни медии. Нежна, тъжна и неспокойна душа си Ани. Ободри се малко...
цитирайdjani написа:
Отдавам го на творческа немощ и завист на слагащите ги. О, как добре опознах тези чувства, шествайки из книги, Интернет, потопен в пяната на фалшивите ни медии. Нежна, тъжна и неспокойна душа си Ани. Ободри се малко...
Толкова ли съм прозрачна?!
Благодаря ти!