Постинг
21.04.2014 02:07 -
РЪКАТА МИ НЕ ПУСКАЙ, ТИШИНА...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1622 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.05.2014 03:13
Прочетен: 1622 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 11.05.2014 03:13
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.
ЛЕВ ТОЛСТОЙ
Тишина, ти прелюдия красива в мнимост сега ме прегърни. Аз знам, че живото убиваш, но нещо в мен отчаяно боли. Налей морфин във този хаос в мен всяка мисъл да заспи. Надеждата, онази, като татос до нищо изрежи я, забрави... Прегърни ме, в теб да плувам, в зелени, мътни, тягостни води, и ако насън живот бълнувам ти в същи този миг ме заблуди. Ръката ми не пускай, Тишина... веднъж безплатно нека се повозя, само да е тихо, без вина... да не плача повече и да не мразя... Ела, цигулката от мен вземи,
изсвири, по дяволите нещо тъжно!
Най-после сълзите ми да нагостиш,
гладуващите все по тъмно...
А после... После тихо си иди...
Ръката ми пусни. Да плувам...
в мътните ти, тягостни води,
за миг забравила, че съществувам.
ЛЕВ ТОЛСТОЙ
Тишина, ти прелюдия красива в мнимост сега ме прегърни. Аз знам, че живото убиваш, но нещо в мен отчаяно боли. Налей морфин във този хаос в мен всяка мисъл да заспи. Надеждата, онази, като татос до нищо изрежи я, забрави... Прегърни ме, в теб да плувам, в зелени, мътни, тягостни води, и ако насън живот бълнувам ти в същи този миг ме заблуди. Ръката ми не пускай, Тишина... веднъж безплатно нека се повозя, само да е тихо, без вина... да не плача повече и да не мразя... Ела, цигулката от мен вземи,
изсвири, по дяволите нещо тъжно!
Най-после сълзите ми да нагостиш,
гладуващите все по тъмно...
А после... После тихо си иди...
Ръката ми пусни. Да плувам...
в мътните ти, тягостни води,
за миг забравила, че съществувам.
Христос воскресе! Хубави стихове, но много тъжни... Все пак мисълта за движение в поантата някак издава, че животът не е спрял, че надеждата не е изрязана "до нищо". И това е чудесно, защото ПЪТ и НАДЕЖДА винаги трява да има - особено в контекста на светия празник, който още не е свършил! Весел празник! Поздрави!
цитирайБлагодаря за споделянето, donchevav! Моите стихове са предимно тъжни.
Поезията обича болката... Радвам се, че си усетила между редовете...
Благодаря ти отново!
цитирайПоезията обича болката... Радвам се, че си усетила между редовете...
Благодаря ти отново!
докосват душата ...
цитирайМного е силно... В подем си... Не спирай!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
vilish написа:
докосват душата ...
Това съм искала винаги...
радвам се, че си от тези, които съм докоснала...
БЛАГОДАРЯ ТИ!
didoignatov написа:
Много е силно... В подем си... Не спирай!
Поздрави!
Поздрави!
само, ако знаеш колко се радвам, че си тук! Благодаря ти!
Но, сънищата ни са проекция и на странстванията на душата. А тя, скитайки се из паралелните светове и вселени познава и радост и щастие. Съсредоточи се върху тях...
цитирайdjani написа:
Но, сънищата ни са проекция и на странстванията на душата. А тя, скитайки се из паралелните светове и вселени познава и радост и щастие. Съсредоточи се върху тях...
Лесно се дават съвети на други,
но трудно се изпълняват, когато се отнася до теб.... нали?