Постинг
07.04.2014 02:43 -
МАСКА
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1291 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2014 03:13
Прочетен: 1291 Коментари: 5 Гласове:
10
Последна промяна: 07.04.2014 03:13
Светът е стара вехта рокля
изпъстрена с петна от мас,
когато в поредната си роля
играеш другиго без глас...
И започва да смърди ужасно
от загоряло в старото сърце...
Ритъмът буксува бясно
и треперят твоите ръце.
Вместо сол, добавяш захар
провокираш изкуствено от страх...
да не би във следващия кадър,
вместо овации да срещнеш смях.
И всяка роля, всеки петък,
неусетно цапа те със кал...
и даваш себе си тъй жалък
като мърша в нечий пищен дар.
Ала сутрин огледалото те среща
в душата ти без жал поглежда
и виновно ти очи извръщаш,
че от себе си ти се повръща...
И отново в безкраен карнавал
в океана плуваш с малък сал
и умишлено от себе си крадеш
залудо на други да дадеш...
без коментар.....потресаващо.....Ани!
цитирайКакто и мисълта на О. Уайлд. Която е особено валидна за епохата на Интернет, превърнал се в бал с маски...
цитирайНе само в интернет за съжаление... ако беше само там... добре...
цитираймного е цитиран напоследък и чак ми стана тъжно да живея по правила и мисли, станали постулати. Ани, не е толкова страшно, не знам кой или коя те е наскърбил толкова, но не всичко е маска и не зад маската е истината. Идва времето на откровенността, сигурна съм, дори и да боли истината ни стига. Усмихвам ти се, а след това ще си сложа маската, да видим...
цитирайпрегръдки
цитирай