Постинг
05.04.2014 01:19 -
Кино
Небесносиня завеса се отвори... Слънцето потъна в мрак... Като прожектор в истински декори... ти влезе в ролята си пак... И прелюдията още черно-бяла, душата ти представи във дебют. Родила се звезда в съдба да бяга към любов със цвят червено-лют... И започна филмът, кадър подир кадър... без антракт, без репетиции, без нищо... и което нямаше раздаде, щедър... дегримирани сълзи за късче всичко... Кадър втори... Дубъл. Отначало! Животът пред завесата крещеше... Пролетта със зимно наметало афишите със страст лепеше... Актьорът след малка смърт се смя, а публиката аплодираше за още... В очите си да погледне не посмя... този поглед будеше го нощем... И утрото настръхваше отново все по алчно беше за живот... а сцената те викаше ехидно и флиртуваше със теб, Кихот...
Няма коментари
