Постинг
24.03.2014 01:57 -
... да си чакан
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 930 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2014 02:11
Прочетен: 930 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 24.03.2014 02:11
...и когато вечерта, градът пригали, сякаш чедо мило в скута...
а колите са светулки-вълшебство мъничко в една минута...
и прозорците, когато, на всички къщи капят...постепенно...
в душата ти врата се блъска от чувство някакво, потребно...
Когато вечерта отмие от тебе всеки прах и предрасъдък...
от себе си опитваш да избягаш в миг на осъзнат упадък...
идва онзи миг...пропъждан, мразен, болен и задраскан...
в който тъй отчаяно и някак си, копнееш да си чакан...
а колите са светулки-вълшебство мъничко в една минута...
и прозорците, когато, на всички къщи капят...постепенно...
в душата ти врата се блъска от чувство някакво, потребно...
Когато вечерта отмие от тебе всеки прах и предрасъдък...
от себе си опитваш да избягаш в миг на осъзнат упадък...
идва онзи миг...пропъждан, мразен, болен и задраскан...
в който тъй отчаяно и някак си, копнееш да си чакан...
"закачат" най-тънката струна в душата ми.
цитирайза мен, Катан! Благодаря ти!
цитирайТрагедията на нашето време е самотата сред виртуалната гмеж....
цитирайВиртуалността е сбор от две самоти...
важното е, че и в реалния живот постъпваме и казваме обратното,
на което чувстваме.... а причини... е, те са много...
цитирайважното е, че и в реалния живот постъпваме и казваме обратното,
на което чувстваме.... а причини... е, те са много...