Не обичайте, никога сираче, любовта за него никога не стига... Наранява ви, а после плаче, нещастните са винаги такива... Може цял живот за обич да копнеят, а имат ли я, искат да я стъпчат... Щастливи да са просто не умеят... в борба със себе си до гроб се гърчат. Не обиквайте, не обичайте, сираче... ще издържи ли обичта ви тази болка?! От щастие да видиш как ще плаче... една  ранена в ласките ви,  котка... Не обиквайте... Ала знам и друго... веднъж, когато  обикне ви сираче... на гроба ви обрасъл без заслуга от децата родни повече ще плаче...

истината за живота на сираците Ан....! Прекрасно! Много е трудно да осъзнаеш животът и мъките, които сирака преживява в живота си. Поздравления за стихото ти!

Страхотно! Плюсче от мен!

благодаря ви много!

Аплодисменти!

Обичам много хора, не ги деля на сираци и несираци, но твоите последни думи отприщиха сълзите ми.

Дидо, много се радвам да те видя тук!
Катан, миличка-благодаря ти!