И не от огън сбират се двама, не от обич, не от нужда... Намират се по земята голяма, студът когато ги събужда.
Когато душите настръхват и по кожата щръкват бодли, В студа, таралежи осъмнали от другия търсят следи.
Следи от разтопен капчук, в снега - следи от стъпки, следи, че аз и ти сме тук, на вишната следи от пъпки...
И тогава този адски студ... в две тела бодливи огън пали и любовта - проклятие от луд бодлите им съблича и ги гали.

Аплодисменти!

любовта е всесилна. Усмихни се!

благодаря ви, мили мои....

Проблемът е, че когато си бил на студено твърде дълго, студът става част от теб. И рано или късно се обажда - обикновено, когато не очакваш...

въпросът не е в това... а в това колко силен е огъня...