Представих си, 
че няма те за ден...
и слънцето ми гръб обърна...
Болка яростна в нетлен
сърцето ми за миг ти върна...
Представих си...
и птиците ми отлетяха...
а вятърът така студен
завилня под мойта стряха.
Нощта в душата ми увисна,
като мъртвец, преди да се роди...
Луната саркастично се усмихна
и целуна всичките звезди...
Само аз, сама останах,
заключена със ключ познат...
В себе си на теб пристанах
и усмихнах се на своя ад...
Представих си...
и слънцето ме стопли,
така премръзнала от студ...
изкълваха птиците неволи
и ти се върна в мене, като луд
Отпреди по лудо ме прегърна...
До болка в себе си ме взе
и сякаш целият ми свят се върна,
през твоите обичащи ръце...