Подари ми капчица роса,
облечена във рокля от дъгата.
Преди да дойде нежността, 
целува се единствено с росата.
Подари ми капчица от дъжд,
но не метафората на сълзите,
онази, със която слънчев лъч
гони се по хълма до звездите.
Подари ми капчица мъгла,
след нея името си да забравя.
Ново име дай ми след това
и викай ме, без да го зная.
Капчица живот ми подари,
онази, дето пари във сърце
и ще дойда рано призори,
като хвърчило на дете...