Прашни стъпките във нас отекват от миналото свое изтерзани. Няма на какво да се облегнат. Надеждите отдавна са презряни. И стича се една сълза, по скулите ми, като болка... Една любов с прерязани крила, в душата ми боли тъй кротка. Спомени, като бълха аз щипя а те растат, като ноктите на мъртъв. Огледалото след нея ще покрия, но цял живот ще ходя гърбав...

Продължавай в този стил!

"Спомени, като бълха аз щипя
а те растат, като ноктите на мъртъв.
Огледалото след нея ще покрия,
но цял живот ще ходя гърбав..."

Поздравления!