Като счупен нокът, който дращи, като стар комин без сажди... Като улица във трета глуха и проядена хралупа... Любовта от нас си тръгна, без дори да се обърне... и замръзна на вратата... -Мамооо, къде ми е играта? Върна се. Играта се намери. Видяхме се, през две химери... Скалъпихме боба, морков, лука... А, дано да е наслука! Ала призрака й щърбав, като белег, на вратата, на, стои и зъзне... Откъде кожух да му намеря, като няма кой да ме прегърне...

Макар и много битово..... има много истина.

Няма "стар комин без сажди"................

битово ти се струва, защото приемаш всичко първосигнално....
Всичко тук са метафори, нали наистина не си мислиш, че когато
любовта си е тръгнала, двамата ще се върнат точно боб да готвят, м?
Нищо де... Благодаря ти!

key5, макар че... не разбрах много... какво искаш да ми кажеш...

Първо "Обичам те, още..." не звучи добре. По - добре да бъде Още те обичам, а и заглавието не съответства на стиха. Като цяло целия стих звучи като недомислица.
Какво общо иа любовта със "счупен нокът" и какво е това "- Мамооо, къде ми е играта?", а да не говорим за боба, морков, лука и кожуха.Въобще нищо не се разбира, защото няма смисъл.

бих ти обяснила, ако не беше толкова отчайващо първосигнална...
Пиши си своите разбираеми стихчета и просто забрави за този блог.