Ако спра да виждам, може би ще ме подмине,
И от дъгата -  надежда пъстроцветна
ще изсъхне твоето дъждовно име...
 - усмивка, сякаш безответна...
Ако окова сърцето си в бодлива тел,
може би ще се одраска и  ще се откаже
да влезе в него без предел...
и със себе си да ме накаже... Ако спра да дишам, може би ще ме забрави... На вратата ми, без свян не ще почука... От смъртта по ангелски да ме избави... и като звезда  във мен да заблещука...
Ако спра... гори във мен въпросът, а публиката в сърцето ми се смее... Днес в почивка е актьорът  малка рана в душата си лелее...

http://www.youtube.com/watch?v=z_huc9In5qY

Силно, както винаги.
"Днес почивка е актьорът"- Това значи, че си истинска, нали и не искаш да играеш роли?
Дали съм те разбрала добре?
Поздрави!

Никога не слагай душата си в клетка с бодлива тел..... Тя не понася ограничения, защото е от Бог ! Останалото е тленно !

сложих си я в ,,Откровения,, под стихото.

Абсолютно си ме разбрала! Благодаря ти, че си тук! Оценявам го.

Ив, знам това.

понякога дори без той да е разбрал това...

Благодаря ти, че все пак отново си тук!
Радваш ме.

Ако спра да дишам дали някой ще страда. Казвам си-да за малко, после отново ще си живеят живота, а аз ще гния в гроба. И се разколебавам.

Прегръдки от мен! Прекрасни стихове си написала!