Нещо се обърка... И причини имаше една торба... Съдбата многоръка, пак нас от всички си избра... И ръцете ни криле във полет замръзнаха. Изпищя гнездо... Телата ни ухаещи на пролет гръб обърнаха си без ,,защо,, Очите ми не търсеха очите, два живи въглена в гърдите... И душите ни от сажди почернели завиха се със сребърни къдели... Свърши филмът ни с край недовършен... от тебе и мене в неволя прекършен... Присяда тихо, тихо  любовта, до нас на камъка студен, студен... цигара пали, прелива ни с вода... и моли се за теб и мен... И мен... и търси в тъмното следа... Следа.

А любовта, ако я има, намира следата дори в тъмното.
Вярвай!

Уж някак си не вярваш изцяло в нея, пък все за нея пишеш от най различни гледни точки. Тя не е толкова сложна: или я има, или я няма!

Благодаря ти, че се отби!

Имай предвид, че имам още няколко стиха по темата, така че...
можеш да пропуснеш, ако ти е досадно... :)

За неравноправието между хората, за глада и бедноста, за алчноста към парите и власта и т.н. Но ти си си избрала вечната тема: любовта. Лошо няма, но тя е неизчерпаема :)
Виж какво казва уики в началото:
Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек.

и търси в тъмното следа... Следа.


адмирации Ани....))))

прегръдка