Като жажда за цигара и смърта й в смачкан фас... Като августовска гара и почивка от атлас... Като сладко от смокини и утрото в кантара ,,лош,,... Като обувки ,,Sabatini,, с вкус на лют разкош... Аз мразя те и те обичам! Какво по - странно от това? Бягай ти, след теб ще тичам, любовта не кипва без игра... Знам, мразиш ме и ти. Сега... И че ме обичаш, знам... Така е. Избягах ти без грам следа... за да бъда с теб до края...    

,,Аз мразя те и те обичам!"- да мразиш и това е чувство, но не се предавай. По важното е да не ненавиждаш, защото тук чувствата са се изпарили завинаги. Играеш си с контраста на думите.....

Този път ме изненада със стих, вместо с някаква заинтригуваща история. :)

Благодаря ти, прав си за ненавистта....

още съм под въздействието на разказа...
а и друг такъв, едва ли ще успея да сътворя....

Бягането с такива обувки сигурно е лукс. Играта със съкровените чувства също би била лукс, също като греха да подлютяваш разкоша около себе си. А цигарите е крайно време да зарежеш. Тровят. :) (Поздрав!)

Колко се радвам, че ме коментираш?!!!
Бягането с такива обувки е мазохистично...
Играта със чувствата са солта в любовта,
смърт на рутината... зависи как играеш...
А цигарите няма да спра... ( Благодаря ти!!! )

Трябва да се поддържа огънчето, няма как иначе...

вярно! Благодаря ти!

...................................................................................

Направи се, че не си видяла какво си написала по-горе и гледай да измислиш още един такъв разказ.

Христо, не знам...
трудно ще ми е...
надценяваш ме.

.................................................

Не те надценявам. Можеш!

музата ми избяга с разказа...
малко ще си почина...
иска ми се да не пиша нищо
обзела ме е някаква меланхолия,
но много ти благодаря, че толкова силно вярваш във мен,
това много ме трогна...

някой да напише музика.

друг не познавам ;)