Пред входа на огромната седеметажна къща, спря малък частен автомобил.  

Момичето въздъхна, и изгаси двигателя плавно. 

Беше взела книжка едва преди месец, а първата й глоба лежеше
на арматурното табло смачкана на топка.
Взе листа, изглади го и отново прочете
,,Мария Стефанова, във връзка със...,,
- Бля, бля - прошепна тя и поклати глава.
Отключи входната врата и взе асансьора. 

Докато обличаше снежнобялата си униформа
в съблекалнята, надзърна в графика си на стената. 
Днес беше дежурна на пети етаж. Усмихна се доволна... 
,, Дано успея да чуя края,,- помисли си тя. 

Нареди лекарствата на огромната табла по номера за
всяка от стаите. И влезе в първата:
- Здравейте, Милорд! 

Как е настроението днес? - приветливо попита тя и направи реверанс
- О, гълъбчето ми! Хубавото ми розово гълъбче със сини панделки! - възкликна той
Тя се засмя... Фантазията му я изненадваше непрекъснато...
- Какво ми носи гълъбчето в човчицата си днес? - надъзрна той в деколтето й...
Пак ли тези горчиви бонбонки? - престорено се намръщи 
- Ето, донесла съм от любимите ти шоколади - каза момичето и извади шоколада от джоба си. Скрий го бързо, че ще ми се скара старшата.
- О, милото ми пиленце, днес Милорд е най - щастливия човек на света!
- Но и това - каза сериозно тя, подавайки му неговата чашка с лекарства
- О - о, моя милост ще ги преглътне само, заради теб, само заради теб, съпа... 
Тя взе таблата отново, усмихна се и излезе. 
Въздъхна... беше щастлива, когато достави на някого радост. 
Продължи да обслужва стаите.
След около половин час вече стигна последната.
Преди още да натисне дръжката, тя чу :
- Влез
Жената от леглото гледаше през нея в някакъв транс...
- Обичам те - прошепна тя, загледана в нищото... 
Ръцете й се протегнаха във въздуха за прегръдка и въпреки, че останаха така, жената сгуши глава в нечие рамо, усмихна се, а сълзите й закапаха по блузата.
Бяха сълзи от щастие...
- Щях да спя с теб и на първата - прошепна закачливо тя.
Лицето на Мария грейна.
Взе тихомълком таблата и излезе на пръсти...
Затвори вратата по най - тихия начин и погледна табелката отново...  Анахид Демирова.
Поклати глава и въздъхна...
Ама и номера на стаята й го биваше, 56.
Пет за шест... Пълна откачалка...
А какви истории само съчиняваше?!
Беше щастлива, че успя да чуе края. 

Беше щастлива, че ги събра, както й се искаше...
Беше щастлива, че жената от стаята се връщаще към живота. 

Вече не беше от живите мъртъвци...
Една сълзичка потече от окото й... Тя премести таблата в едната си ръка и я избърса с опакото на ръкава.
Подсмръкна и продължи задълженията си... 
Беше й хем тъжно, хем хубаво...
като края на една хубава приказка...
,, Лудите... Лудите, те да са живи,, прошепна си тя и отново се усмихна щастлива...

http://www.youtube.com/watch?v=uXqn_ZaU9W0

    ...това е моята приказка,
която се препокрива с този разказ