Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2013 04:08 - По - добре да беше мъртъв! 7 част
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 2219 Коментари: 18 Гласове:
9

Последна промяна: 02.09.2013 04:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


...жената побягна, роклята й бе разкъсана, спъна се и падна на пода...
Мъжът я догони, обърна я по гръб и жадно я целуна... а тя хвана косата му с две ръце
и провря езика си в устата му... обви кръста му с краката си и изви гърба си, като скоба... Стенанията им акустираха в тишината... 
Той не откъсваше очи от тях... Тя беше впечатлена...
Мъжът разкъса роклята й отпред с едно движение и гърдите й се разляха голи и настръхнали... Всмука зърната й на мига и тя извика от удоволствие... Продължи да я целува надолу... надолу... надолу и зарови глава между краката й... а тя скимтеше, като котка... Хвана косата му, дръпна главата му назад и го удари... 

Шамарът изплющя, като бич...
Той се ядоса. Стана, хвана главата й с две ръце и провря члена си в устата й...
Коленичила пред него, тя го погълна целия... Обезумял от възбуда, той приближи
главата й още повече към себе си и гърлото й се възпротиви в съвсем естествена реакция... Повдигна я, приближи я до масата им, обърна я с гръб към себе си...
Тя се хвана за ръба на масата и той влезе в нея на мига...
Разкъсаната й рокля се бе навила около кръста й... Ръцете й... треперещи, едва се държаха за масата... Заобленият и ханш се движеше напред и назад в отривисти и бързи движения... и той свърши в нея неочаквано бързо...
Настъпи пълен мрак. Зазвуча пияно, като ехо от минало... Луната влезе в стаята...
Фитилът на тишината бе запален...
- И какво очакваш от мен сега?! А, скъпа моя?! 

Да ти се нахвърля, като селски нерез ли?! М?! - извика той задъхано... Брависимо! Програмата ти беше перфектно режисирана... 

Какви ли заложби още дремят неоткрити в теб?! - можеше да продължава до безкрай...
- Проблем ли имаш?! - попита тя с желязно спокойствие 

- Искаше стандартно, нали? Ето ти...
Мълчание... Една минута... Две минути... Три минути...
- Имаш против секса на първа среща?! - попита той със закачливи нотки в гласа си...
Мълчание...
- След коя, според теб е възможно да се случи, бейб, м?!
- Не ми говори с ,,м,, то си е мое, мое си е, разбра ли?!
Той се разсмя звучно и продължително...
- Патентова ли го? - попита с онзи нисък тембър, от който настръхваш...
Няма да се учудя, ако утре платиш няколко хиляди, за да го направиш... Глупачка!
Тя изръмжа, сякаш ранена тигрица...
- Какво искаш от мен по - дяволите?! - крещеше тя едва дишайки...
Беше на ръба... Бясна... Слаба... и обезумяла...
... пияното млъкна и... продължи в това... 
http://www.youtube.com/watch
- След коя, бейб, кажи ми... Втората, третата... Коя?! - извика той
Тя се стресна. Ядоса се още повече и изкрещя:
- Третата, ок?! Третата и какво?! Какво?!
Той стана изведнъж. Дръпна покривката от масата и всичко се разби в пода с невероятен трясък. Облече набързо блейзъра си, който бе свалил неотдавна и излезе бясно през входната врата...
,,Е, това беше,, - помисли си тя - ,,И този път съсипах всичко...,, 

Хвана главата си с две ръце, подпряна на масата и... 

сълзите й закапаха от безсилие и гняв...
След няколко секунди звънецът изкърти тишината...
Тя се стресна и хукна към входа... Отвори без да поглежда...
На прага стоеше той... 

Гледаше я втренчено, а в ръката му висяха сноп откъснати цветя...
с корени, от които пръстта все още се сипеше безпричинно...
- Втората... Заповядай, мила! Това е за теб! Бля - бля и тъй нататък... Звезди, луни, в очите блясък...
Пресегна се през нея и затвори вратата с трясък. Тя остана зад нея, а той отвън...
Тя се подпря с гръб на вратата и се свлече на пода... Усмихваше се... Усмихваше се и пак... и пак... Кръвта й пулсираше във всяка клетка. 

Всеки дъх във нея, беше болка... от желание...
Звънна се пак. Тя се стресна отново. 

Стана бавно, а в стомаха й свиреше испанска китара...
Отвори...
- Третата - каза той. 
Беше се съблякъл по риза, а блейзъра си бе вързал за кръста.
- На третата сме по неглиже, нали, бейб?! 

Ето, нося ти и подарък - едва произнасяше думите той, дъхът му не стигаше... 

Ярост, страст и обич жонглираха със него в някакъв абсурден бумеранг...
Подаде й дълга и тясна кутия...
Тя я пое, а разочарованието бе по - нахално от друг път... 

,, Даа, огърлица...,, помисли си тя.
Отвори я и онемя... 
Беше огърлица, да... От зъби. Причерня й... Строполи се на пода... Кутията падна... 
Зъбите, прихванати в подобие на огърлица издрънчаха в мраморното фоайе...
Той прокара ръка през косата си и въздъхна шумно... Спомни си за миг... как я намери в онази дълбока трева и как обеща на Господ за първи път, че... че, ако я спаси, ще прогони всички призраци и ще я обича... ще я обича... просто... ще я обича... Докрая...
Погледна я. Тя ридаеше сгърчена на пода, трепереща и отчаяна... Сълзите й преливаха, гримът й се бе рамазал... а тя скимтеше неудържимо... 

Почти без глас, не го поглеждаше... само...
- Жив ли е? - прошепна
Той я погледна продължително. Очите му потъмняха.
- Не! - отвърна тихо той и не отмести поглед.
Тя го погледна ужасена. Изправи се бавно, много, много бавно и пристъпвайки едва, едва се върна в къщата. Вратата се блъсна между тях с трясък и той... остана отвън...

 

следва...




Гласувай:
9



1. hristo27 - В интересна посока тръгнаха съб...
02.09.2013 09:17
В интересна посока тръгнаха събитията.
Но аз си чакам отмъщението, не си забравила, нали! :)))
цитирай
2. anibel - ...амиии
02.09.2013 11:14
то е в края на разказа от точно тази част, Христо...
толкова ли нескопосано съм го написала?
...че не се разбира.....
цитирай
3. hristo27 - то е в края на разказа от точно тази ...
02.09.2013 13:35
anibel написа:
то е в края на разказа от точно тази част, Христо...
толкова ли нескопосано съм го написала?
...че не се разбира.....

..................................................

Напротив, добре е написано, но аз съм за ХАРД-отмъщение! За нейно удоволетворение...
цитирай
4. ivoki - !!!!! Много силно..... Май не е само фантазия..... ?
02.09.2013 16:08
Много емоционално истинско.
Който не го е изживял ....... иска отмъщение......
На мен ми е познато в реалния живот......
Чакам продължението......
цитирай
5. anibel - Кое по - точно, Ив
02.09.2013 16:25
се съмняваш дали е фантазия?
Благодаря ти за коментара,
явно ти е харесало, написал си повече от две думи... :)
цитирай
6. anibel - Христо, повярвай ми...
02.09.2013 16:26

тя е напълно удовлетворена.
Благодаря ти за коментарите!
цитирай
7. hristo27 - тя е напълно удовлетворена. Б...
02.09.2013 19:39
anibel написа:

тя е напълно удовлетворена.
Благодаря ти за коментарите!


Добре. Чакам продължението.
цитирай
8. anibel - ок,
02.09.2013 20:34
до довечера, тогава...
Довечера пускам финала.
И искам мнението ти за целия разказ.
цитирай
9. ivoki - Ако......
02.09.2013 21:40
anibel написа:
се съмняваш дали е фантазия?
Благодаря ти за коментара,
явно ти е харесало, написал си повече от две думи... :)


Ако Нищо от написаното не се е случило, не би било толкова образно обрисувано. Само човек , изпитал подобни емоции, може да ги опише толкова емоционално и реално... Мисля, че не може да е плод само на фантазия..... Греша ли?
цитирай
10. ivoki - Очаквам финала !
02.09.2013 21:45
Очаквам финала !
цитирай
11. anibel - ще ти отговоря, ИВ....
03.09.2013 15:01
не знам коя сцена точно имаш предвид, но ще ти кажа, коя на мен ми харесва най - много... Тази, когато входната врата се блъска три пъти между тях... Това съм го описала точно, защото съм си го представяла много пъти... и обожавам някой да прави такива номера... адски влюбено и възбуждащо е - неповторимо!
по - добро от какъвто и да е секс!
цитирай
12. ivoki - anibel,
03.09.2013 15:36
Сексът и затворената врата , три пъти, са различна категория емоции.... Не бива да се съизмерват..... според мен.
цитирай
13. anibel - Да, така е, разбира се...
03.09.2013 16:47
но понеже ти не уточни, затова аз ти написах кое на мен ми харесва най - много.
цитирай
14. faktifakti - умееш да пишеш силно.
03.09.2013 17:36
емоционална и страстна натура си.
цитирай
15. ivoki - anibel,
03.09.2013 18:11
Изкуство е да намериш баланс в двете емоции !
цитирай
16. anibel - благодаря ти, Факти,
03.09.2013 18:14
беше си истински подвиг, да прочетеш всичко това накуп, нали?
благодаря ти!
цитирай
17. anibel - Е, Ив...
03.09.2013 18:43
намерила ли съм го?

цитирай
18. ivoki - намерила ли съм го? Съм...
03.09.2013 21:48
anibel написа:
намерила ли съм го?



Съмнявам се.... ;-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1155520
Постинги: 643
Коментари: 2486
Гласове: 7825
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол