Ако  някоя, някъде, някога   очите ти вземе, от душата ти къс...  пред вратата ни няма да бъда   показател за изгубен хъс...  Дори ще ти помогна да отидеш,  където вече си решил  Сълзите няма да изтриеш  щом веднъж си ги родил...  Отивай! Стара е играта,  в свят отдавна преигран...  Побързай! Роля на добрата  е за старши  ветеран...  Да ти говоря няма смисъл  навън духът ти устремен е...  света завърта колелото ,,слисан,,  че готов е някой да приеме...  ..... а стара е играта  в свят отдавна преигран...  Надсмивам се ехидно на съдбата, а  този дом е веч обран...   Сама отворих, аз вратата...  

Хубав стих, Ан! Тъжен, но хубав!

Поздрав!

че стиховете са си стихове, а ние сме нещо различно и друго...
Не е мое преживяване, но ти благодаря за съвета... Съгласна съм.
Благодаря, Дидо!

Стара е играта,
в свят отдавна преигран...

... имах усещане, че точно тези два реда, ще ти харесат...