Не е страшен затворът, във който
попаднал си често по ,,по чужда вина,,
В болка неволю ще намериш веслото,
пак ще изплуваш  до брега свобода...
И онзи затвор не е страшен, повярвай,
във който някой, те затваря без жал...
душата си жива там не погребвай
да излезеш през него, дори и на сал...
Затворът, във който сам се затваряш
по-страшен е, казвам, дваж от смъртта...
Във себе си там ти бавно изгаряш,
защото пробила е болка костта...

хе - хе, нямам достатъчно празни рафтове, Марти...
ти си първата, която ме пита... БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛИЧКА!

но пък всеки затворник жадува за свободата.
прегръдки.

"...Затворът, в който сам се затваряш...",Ани,е въпрос на трактовка дали не е първоначално убежище.След това идва времето да излезем от него:)
Поздрави.

Благодаря ти, миличка, че сподели

зная, че коментираш нещо, само ако наистина ти харесва, затова съм поласкана, че си тук...
не съм се замисляла, но твоето обяснение е абсолютно точно...

Когато е необходимо да се изолираш от околните, дори и най близките. За да разбереш и да си наясно със себе си. Не напразно Спасителя е отишъл в пустинята, за да устои на искушенията на дявола. А той е вътре в нас

самоизяждаме се... Може би ще рухнат стените , ако се самозаобичаме достатъчно.
Поздрави!

да, да се самозаобичаме...
виж, това е за теб и за всички ни...

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Чарли Чаплин

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин
Реч на собствената му седемдесетгодишнина

NO COMMENT !