Жега... Юли е все пак... Едва долових полъха на заблудил се вятър, който зарадва обонянието ми с аромат на разцъфнал бъз и леко развълнува пламъчето от свещичката на масата ми...  На терасата съм сама. Тотално изтощена. След работа сядам винаги тук, на въздух с чаша вино. Разсейват ме само кацащите и излитащи самолети. От една година живея във Франкфурт. Не съм близо до летището, но тези двуетажни самолети раздират небето, като гръмотевица и привличат вниманието ми. Винаги са ме респектирали. Не пропускам нито един. Летят толкова ниско... Представям си как зад всеки един жълтокафеникав светещ люк има една съдба... Изпратена, за да бъде посрещната тук... По триста съдби на двадесет минути прелитат над мен... Гледам ги с възхищение и любопитство...  Винаги съм си мечтала да летя, да се рея свободна над облаците... Светофарите, полицаите и правилниците остават ниско под мен. Вижте ги само! Излитат мощно, с гордо изправени глави. Със задължителните  ръкопляскания на респектираните пасажери, квалифицирани пилоти и вежливи стюардеси. В цената на билета заедно с храна и напитка е включена и застраховка ,,Живот,,.  Просто... ,, Луфт Ханза,,- пресметнат риск! Доверие и немска прецизност.  Не. Разбира се, че не съм им рекламен агент. Просто си спомних как пристигнах тук със тях и аз, преди година. В момента съм на терасата си, както ви казах и отпивам от втората си чаша вино. Мечтата ми да летя от дете провокира тези ми размисли... И сега все още искам да се рея над облаците, затова мъничко завиждам на пилотите. Естествено благородно... Прекарват една четвърт от живота си в небето.  Студът и високата скорост се усещат, като леко одраскване отвън върху уютния и топъл търбух на самолета. Ето, ето го и поредният! По това време 21-22.00 часа, кацат по десетина на час. Приземявайки се, те отново са с гордо вдигнати нагоре глави, включвайки силни светлини потъват зад зелените корони на дърветата... Да, ще кацне навярно там някъде, където с номер е отбелязано неговото място. Или ще направи още една обиколка над сградите, докато му кажат, че мястото му вече е свободно.  Хм, за каквото и да мисля все стигам до реда и правилата. Имам комплекси вече от тях! А като се позамисля трезво, макар и на втора чаша вино... машина е все пак, компютър я вдига в небесата, компютър я приземява. И по време на дългия полет пак компютър- автопилот. Задължителни коридори, като на земята  пътищата...  Не! Това не е свобода! Подведох и вас... Самолетите не са, като птиците, които наистина са свободни. Нали ги гледам реят се в небето и си правят кръгчета за забавление. Или кацналите лястовички по жиците, които отмаряйки си говорят за предстоящия полет на юг. Кой ще ги види? Кой, какъв номер ще бъде и след кого ще лети. Преговарят дълго време редът и правилата. Една грешка може да им струва живота. Строги правила и тук.  Не, обърках се вече... Всички си мислят, че те са най- свободните същества, а не озъртащи се от страх, някой по- силен да не ги нападне, точно когато се размножават например... Или някой от нас, хората да не ги отстреля на лов или за забавление... Птиците ми бяха нарицателно за свободата. А сега? Някой се разкрещя... Това е душевната свобода. Нарича се нирвана. На нула. Тя... Добре де...  По- тихо, само, моля те! Беше душата ми. Възмутена от материалните сравнения за свобода. Ами, да, има право донякъде... Нали това е нарицателно?- ,,Освободи си душата!,,   Навън е тъмно. След малко ще угаснат всички  прозорци на отсрещния блок, защото утре отново е работен ден, а немците са много прецизни. Само  свещичката ми осветява гальовно чашата ми с вино... И тогава си спомних... Как някога по ,,Витошка,, Кришнарите пееха, ходейки с широко ухилени усти... Наистина излъчваха пълна свобода... Не разбирам от религии. Бяха ми дали някаква брошура, която ми хареса, като смисъл и логика. После загубих седмица, за да изчета всичко за тях в нета. Ами и там, не ти се освобождава душата! Само ти го втълпяват... Отгоре на това, те съсипват с правила и правила... Толкова и толкова часа поне, ще работиш за нас... Ама ти, защо не ходиш в църква? Нали... си българка?! Да, българка съм. От арменски произход и тук във Франкфурт ходя в църква редовно. Гръцка е, но пак става. Въпреки, че не е същото... Аз искам да живея без правила и закони. И никой да не ми казва какво да правя. При свободата няма ,,трябва,, и ,,длъжен си,, Искам просто да летя!  Един мой познат навремето... Много си го харесвах... ми сподели, че освен кокаина, няма друго, което да те освободи от земното притегляне... Той ме возеше до работа с таксито си всеки ден... Маниерите му, които забелязвах с ъгълчето на окото си ме възбуждаха леко... Беше красив... отворил широко прозореца от своята страна, провесил навън ръката си с цигара в нея... А с другата небрежно държеше волана с два пръста... И отвреме, навреме, без да вижда къде е скоростния лост, сменяше скоростите вцепенявайки ме, че този път ще го обърка с голия ми крак, подал се из под късата ми пола... ,, Ще литнеш, като в самолет, първа класа,,- усмихна ми се чаровно той, преди време... Тогава за първи път се вгледах в очите му и видях огромните черни зеници... От намека за сексуалност до уплахата границата е доста рязка, нали? Вози ме три години. Как ли съм жива още? Обещах си, че повече няма да се качвам при него. Край! За последен път ме возеше до работата ми.  Влязох в съблекалнята и се преоблякох набързо. Бях закъсняла с пет минути. Шефа ми не обичаше това. Излизайки, почти се сблъсках с него. Пълен с енергия, леко подскачайки ми заобеснява, че с такива ,,дисциплинирани работници,, като мен, щял да фалира... Погледнах в очите му... Огромни зеници и червено лице... Винаги му бях завиждала, колко млад изглежда за годините си и колко енергичен... Замина си.  Стоях втрещена няколко минути... Обърнах се към колежката си до мен и дъхът ми отново спря... Тя, също толкова енергично, като шефа ми, започна да ми обяснява да не му обръщам внимание, гледайки ме с малките си, леко дръпнати очи, но с огромни и широки зеници в тях...  Изпитах страх и ми се повдигна. Тръгнах си веднага, дори заплатата си за половината месец не взех...   Сега... като си спомням и кръв нахлува в главата ми. Отпих нервно от виното си... А исках да летя! Да съм свободна! Да правя, каквото си искам! Стана така, че сега живея в Германия. Винаги, не знам защо... съм мразила, немският език, тръпки ме побиват още...   Но правилата и законите тук са железни. Тотален контрол над съзнанието, превръщайки редовият немец в зомби. Каквито ще станат, може би и моите деца... без мечти и неизраснали на свобода, като мен... Може би ще ме обвинят затова, след време, а може би не... Не знам... След тази история с шефа ми, таксиметровия шофьор и колежката, забравих за мечтите си против ред и правила и сега отпивам от третата си чаша вино... В Германия. На терасата си. Сама... Уморена, но психически свободна и спокойна за себе си, децата си и бъдещето... Дори мога да си позволя вечер да погледам в небето прелитащите самолети... Завиждайки им благородно, естествено.   А! Ето го и него! Мъжът ми се прибра от работа... Целуна ме и извади два самолетни билета... - Амиии, не те попитах, ноо... Бяха за Гранд Канария... - Ще си взема душ и идвам! Налей ми една чаша- допълни той и излезе... Испания! Любимата страна за отдих на немците.  Сякаш гръмотевица раздра небето... Беше последният за тази вечер, като дванадесет етажен блок и се приготвяше за кацане... Красив! С леко вдигната нагоре глава, включи светлините. Чакаше нареждане...  На кой номер коридор да кацне...  Тази една година тук, ме бе променила. Респектирана се питах, как е възможно да се създаде такава организация на въздушния трафик за толкова много самолети?  Станах и практично полирах отново чашата за вино на съпруга си.Термометъра на бутилката показваше седемнадесет градуса. Налях в огромната чаша приблизително пет глътки вино... Оправих косата си, червилото и зачаках... Последният самолет вече беше кацнал... Билетите до Испания, стоящи на ъгъла на масичка ми ме въодушивиха... Погледнах навън... и видях как на всяка тераса имаше по една запалена свещ и поне двама човека, тихо да си говорят ... Като в самолет от триста места... Триста непознати съдби... Хубаво ми е! Човекът е  животно... Свиква и се адаптира, там където му е по- добре. Подсъзнателно, елементарно оцеляване и огромна грижа за тези, които ще продължат постигнатото от него досега. Да де, всички знаем, че то е нула и всички знаем, че зад това да са образовани и богати децата ни се крие всъщност кой ще ни  гледа на старини и кой ще запали свещичка на Задушница, за грешните ни, безсмъртни души когато си отидем от тоя свят... нищо не оставили след себе си, но вечно парадиращи, като петли на едни големи и вонящи купчини от боклук, от които дори вече Земята се тресе и недоволства. А Господ все по- малко ни вижда и чува от дебелият слой  вредни химични съединения и негативна енергия... Човек никога не би могъл да полети. Не ви спирам да мечтаете. Но това убива хора със слаба психика особено в страна населена с петли, беззаконие и нямаща пари от предните две...
А тук аз се почувствах защитена, както никога, когато живеех в България. Тази вечер за първи път заспах наистина свободна, доволна и щастлива изпълнена с благодарност, че съм в тази страна с ред, дисциплина и правила, които всички спазват някакси естествено без да се замислят.
И разбрах какво е да бъдеш свободен.

КОЛКО МНОГО ПОЗНАТИ , ЗА МЕН, НЕЩА......ПРЕКРАСНО НАПИСАНИ !!!

да разкриеш тайната какво е точно виното, което ражда тези красиви импресии.

Преди седмица-две се прибра окончателно със семейството си, след три годишно гастарбайтерстване в Берлин сина на наша близка. Фирмата им фалира и след половингодишно мотане на социални помощи се върнаха уж окончателно. Не е особено очарован от тамошните бюргери, дресирани като оловни войничета. След като бе прочел есето ми "Емиграция и шизофрения" ми беше страшно сърдит и ме обвиняваше в закостенялост. В момента тук се чувства разкрепостен. И донякъде излекуван от шизофренията. Може би скоро глобалистите ще измислят лекарство и за нея. Но, за разлика от щастливите цигани, такива емигранти са рядкост...

- в съзнанието и културата м/у българите/Бай Ганьо и немците е огромна, да не кажа контраст. Чусвото на социална свобода в Германия те прави свободен, а в България си вечен роб на политическата ни система в социален план, което не ти дава надежда и свобода на мислите ти. За това си се почуствала свободна, щастлива, че можеш спокойно да си позволиш да идеш на Гранд Канария с една заплата. Denks Du nie wider zu zuruk zu komen! Vilen spas und schones urlaub Ani.....

че споделяш, Ив, аз ти благодаря!

Казва се ,,Tilenus mencia 2000,, но има и друго още по- добро...

есето ти е харесало и че си тук на страничката ми.
По останалото, обаче няма да коментирам, защото е достатъчно ясно, че
имаш мнение и то е пристрастно. Благодаря ти много!

защото си абсолютно точен и прав! Благодаря ти, приятелю!

Bleib sicher mein Freund, ich komme nie wieder. Danke dir .

На хора като мен, не им пречи да се чувстват свободни и в България, но голяма част от приятелите ми не се усещат така и много ми се ще в обозримото бъдеще свободата да се случи.

Поздрави и весело изкарване в Гранд Канария!

Дано наистина се чувстваш свободна, а не това да е моментно усещане...

10 години живях извън БГ.

радвам се, че ти харесва!

нещо, което можеш да коментираш... хе- хе, шегувам се!
Благодаря ти, Дидо, непременно ще си изкарам добре!

предвид това, че започнах да виждам разликите още със стъпването си на летището и така е до днес. Разлики, които ме възхищават и зареждат яко положително...

ме разбираш, ИВ? Само човек, който е живял в чужбина може да го разбере.

Добре дошла в Испания!
Противоречиво е нали- ред, дисциплина, правила- обуславящи свобода. Може би, защото спазването им се приема не като товар, а става твоя същност и гаранция за сигурност. Редът носи спокойствие. Например в публичния транспорт- изчакването на опашка и влизането през предната врата. Или редът да си вземеш номерче и да изчакаш спокойно при повечето услуги; спазването предимство на пешеходна пътека и т.н.
Щастливо и романтично прекарване!

но не исках да изреждам разликите, защото те са безброй...
Аз стигнах до извода за себе си, че се почувствах свободна, когато осъзнах, че съм защитена. Благодаря ти, че си тук, радваш ме!

Хубаво нещо са мечтите.:-) Не занам какво би бил човек без мечти.
Само този пример с пътническите самолети........
Просто са много ама много далеко от свободата. Всичко при тях е в цифри-минути секунди курсове коридори и разписания. Нямат никакава възможност за "волна програма". За разлика от спортните самолети, делтаплани и парапланери.
Може би за това са хубави мечтите. Създават ореол около нещо непознато и далечно :-)

Но пък написаното е страхотно :-)
Поздрави

На същото мнение съм спрямо самолетите и много ясно съм го споделила.
Благодаря ти, че коментира и се радвам, че си харесал есето ми.