Предисловие Внимание! Този разказ не е препоръчителен за лица, от която и да е възрастова група. По- младите няма да го разберат, по- големите ще маструбират, други ще се разведат, основната част ще ме ругаят, възрастните ще ни напуснат от тоя свят, а само един- двама ще ме поздравят и посочат технически допуснатите грешки. Да, разбира се, че преувеличавам. Колко, ще оставя вие да прецените...   Моето мото в този разказ е, че е по- добре човек да е различен, дори и от лявата страна на нулата, отколкото да е в Матрицата. Бях провокирана да го напиша от откъса във филма "Цената на свободата". В него Рене Зелуегър- Соня Хоровиц, получи благодарност от жената на главният Равин, защото му е възвърнала спомени и чувства отдавна забравени, дори и пропуснатите години, да са били отдадени на Господ. Разговорът между нея и Равина остави в него дълбоко влияние. Съзнавайки риска, който предприема, той се отдава за последно на най близкият до себе си човек, жена си, искайки от нея последна прошка въпреки, че това не е много Богоугодно. Какво е правил, не се описва, но аз си го представих...  Защо се обличаме официално и ходим всяка неделя на църква? Защо когато се видим голи, инстинктивно свеждаме очи и променяме темата на разговор, или правим скучният и еднообразен секс, за да мине номера? А след това сънуваме кошмари, подмокряме се или просто отиваме за по- лесно при любовника. Но дори и от там се връщаме наполовина удовлетворени, защото сме заключили всичко животински мръсно дълбоко в себе си, а сме отключили лъжата.   Дори на своите полови органи им викаме пеперудки и розички. Не, ние сме животни по природа. И като всяко едно животно пускайки го на паша, първо трябва да отключим клетката му, да го пуснем на воля, да прави каквото поиска, без цензура и благоприличие, а когато се измори и насити, то ще се върне с изплезен език, доволно и смирено давайки път на човешката душа. А тя от своя страна ще може да се усъвършенства, да върви напред и незацикля в прераждания. Необезпокоявана от колежки, секретарки или случайно срещнати закръглени и стегнати форми изпроводени с изплезен език. Само я оставете да се облее с лъчите на всеобщата енергия. 
Не претендирам, че имам нещо общо с филмът "Цената на свободата" напротив дори. Той бе причина само да погъделичка  някои първични инстинкти дълбоко подтискани в мен и аз да избухна, като нощна заря с огромен тътен, който на някои ще им пукне тъпанчетата, а за други, за които е незабележим ще се отдадат на красотата избликваща на нощното небе. И може би ще ръкопляскат, ако живеят в чужбина. Трети пък, ще се чудят дали наистина съм жена, дали съм нормална, ще пишат цветисти анонимни коментари и изобщо няма да схванат идеята ми, защото ще бъдат впечатлени само от вида чукане и отвращението, което ще скрие всичко останало за тях. Или пък взели ме за някаква... Ще им се иска да ми кажат ,, Да ти го начукам, кучко!,,  Приятно четене. Да ви го начукам и аз, тъпанари такива!                 ... и седнах в колата блъскайки силно вратата. Най- после тишина...  Мирис на естествена кожа. Новото ми Мазерати... с ръчно ушита телешка тапицерия. Махагоновите лайсни отразяваха светлината от уличната лампа право в очите ми. Схлупих ръце около волана и отпуснах главата си между тях. Поне две минути покой. Короната от волана се вряза в челото ми. 
Тежък ден. Животът ми напоследък бе ад.       Всеки път, когато се прибирах, жена ми вече бе заспала. Сутрин ставаше преди мен и почти не се виждахме. Печелех добре. Фирмата ми имаше добри позиции на пазара. Но това семейство ли е?! Наскоро Ева- жена ми- ходи на лекар, за да смени приспивателните си с по- силни. Аз  увеличих алкохола двойно. Не бяхме правили секс от поне шест месеца. Добре, че поне можеше да се разчита на нея. Сериозна и принципна жена е. Обичахме се и си имахме доверие.     Е, това че пише еротични разкази, не значи, че описва личния си живот. Просто професия. Съсипваше се от писане, заради договори с книгоиздатели. Все пак, не всичко е секс, трябва и да се работи, нали? Другите не разбираха това и си шушукаха зад гърба ми, със сигурност колко наивен съм... Някои дори ми се обаждаха по телефона и с преправен глас ми казваха къде и кога са я видели да се целува и с кого. Добре, че не им обръщах внимание. Още само няколко години и щяхме да се пенсионираме. Имахме достатъчно пари. Исках да посветя останалото време на семейството си.      Настъпих газта и се прибрах за петнайсетина минути. Когато се съчетаят нощния спокоен трафик, мощната кола и умората, педалът на газта е най- ощетен от всички. Както и предположих  Ева спеше. Угасих осветлението в банята, което явно бе забравила и влязох в кабинета си. Въздишайки тежко се сгромолясах на дивана. Въздухът който раздвижих, изпълни обонянието ми отново с мирис на естествена кожа. Честърфийлд. Маминка, лека й пръст, му викаше- неудобният диван с многото кабъри. Протегнах ръка към гарафите от минибара и си налях едно голямо уиски от любимото си синьо Джони. Изпих го наекс. След около половин час вече бях на третото си и половина...   И половина, защото след третото, винаги бавно продължавах на малки. Тогава и напрежението си отиваше... Силите ми се възвръщаха, съзнанието ми се избистряше, дори чувствах прилив на енергия, макар и за кратко.  Обичах чил аут музика. Не си спомням кога я бях пуснал. Разтопих се от удоволствие. Вените ми бяха изпъкнали по ръцете, а лицето ми както всеки път стана червено... Трябваше вече да си лягам, но не исках. Утре беше срещата ми в банката за финансирането на новия ми проект. Налагаше се да изглеждам свеж и да се усмихвам на някакви надъхани кредитни инспекторчета в евтини костюми и черни точки по носа.    Взех си бърз душ и пристъпих в спалнята възможно най- тихо. Часът бе три и половина сутринта. Дано не я събудя, милата... Беше омотала около врата си моята завивка. Предполагам, че съм й липсвал, опитах се да се усмихна аз... Легнах, придърпах я леко да се завия, обърнах се да угася нощната лампа и  тогава ги видях...     Разголените й гърди... Никога не си лягаше без нощница. Станах  и веднага отидох от нейната страна на леглото. На нощното й шкафче бегло зърнах тъмнокафяво шишенце. Навярно бяха новите й хапчета. Изглеждаше красива, докато спи. А тези голи гърди... Как ми се искаше само?! Не. Утре и двамата бяхме на работа. Издърпах завивката да покрия гърдите й, но тя така се бе омотала, че вместо това оголих останалата долна част от нея... Лицето ми застина, но очите продължиха да се спускат надолу там, където се сключваха двете й бедра. Загледах се втренчено... Та, тя никога не лягаше без нощница, камо ли без бельо.   Преглътнах, поех си въздух и шумно издишах. От ускорения пулс на сърцето главата ми щеше да се пръсне... Последвалият адреналин ме взриви прединфарктно.    Внимателно, пулсиращ от възбуда все пак опитах да завия и долната част от тялото й. Носът ми свиреше тънко и учестено, а гърдите ми бяха, като суб-буфер. Недоволното ми сърце едва смогваше да поддържа темпото.     Правех секс с Ева два-три пъти в годината. Не съм сектант или ангел, както ми се присмиваха приятелите. Не съм изневерявал дори... Просто много силно държа на нея... а сега... тотално загубих разума си. В такива моменти аз изключвах, а след това, пълна амнезия и идваше моето друго аз- Фют го наричах. Стараех се да го подтискам, защото ми носеше само проблеми.   Стига си плямпал, тъпако!- каза ми той. И в този миг аз, вече нямах контрол над тялото си. Посто се спусна пелерината на забравата, или на друг... спомен? Изплезих език до земята. Лицето ми все още бе вдървено, а очите, сякаш бяха залепнали там... долу. Гърдите са за тъпия й мъж. Леле, какъв стегнат задник!- възхити й се отново Фют. Промуших ръка между краката й, разстворих ги леко  и мълнеоносно впих устни в нейните... Сляха се в едно. Бях, като животно... Вкусът на метал ме върна двадесет години назад. Глупак- обади се Фют- не помниш ли тогава, когато се беше напила тотално и безпаметно, как отново щеше да я завиеш, горката...ако не бях аз...  Лижех я, като луд. Лека миризма на нечистоплътност се довлече до носът ми. Това ме накара да се настървя още повече. Цял живот тя ухаеше на любимия си парфюм. Беше ми омръзнало. Ох, това се случваше на двадесет години веднъж. Супер хапчета!Браво, Дог! Сграбчих клитора й с устни и засмуках жадно, като леко го дразнех с предните си зъби. Жалко, че тя не чувстваше нищо. Бе, като миниатюрен член в устата ми. Егати кефа, а? Направо полудях... Исках да си взема от всичко, от което се бях лишавал толкова години. Стиснах клитора до кръв, а след това го изплюх звучно. Вкарах целият си език в ануса й. Изведнъж и до основата му. Бе отпуснат и широк. Езикът ми изтръпна и стана грапав. Все едно бях опитал неузряла мушмула. Познато, но забравено усещане...  Преди бях лошо момче. Как допуснах да стана ,,книжен плъх,,?! Почувствах се неповторимо. Ще я разкъсам!  Изплюх се на пръста си, вкарах го в ануса й, а после влязох и аз... Разликата отзад е в това, не че там е по- мръсно, както обикновено се приемаше, а че там влиза някак по-плътно и мазно, което е и възбуждащото. Извадих пръста си от ануса й и го пъхнах в устата й.   Ето ти, на! Е, кефиш ли се? Това е твоят задник. Възбудата ми растеше главоломно. Смърдящият ми пръст от ануса й, беше в устата й, а аз я чуках отзад. Извратено. Такъв бях, преди да дойде ,,книжният плъх,,.   Любовта към жена ми ме бе ударила с парцал през лицето. Тъпак!- чух Фют отново. Грабех с пълни шепи пропуснатото дотук.  Изплюх се отново, но този път на четири от пръстите си и и ги вкарах в обръснатата, но леко набола... Не разширявах, пъхнах ги директно, а те влязоха без проблем. Бе широка и отпусната. Можех да вкарам цялата си ръка за един малък фистинг. Не! Извратеността се прави бавно. С тях напипах главата на члена си в анусът й. Притиснах я и обезумял започнах лудо да я чукам. Беше като клапан от двигател на кола. В мен вече нямаше и помен от нещо човешко. Това бях аз. Тотално животно. Дори слюнката ми се разтече по ъгъла на устата и провисна над косата й. На кой му пука?! Край на правилата, отличнико!   Беше страшно широка и на двете места. Притиснах по- силно главата на члена с пръстите си и усетих отново миризмата на мърша. Не е за вярване! Яко! Налапах цялото й ухо и вкарах езика си докосвайки тъпанчето. Загорча ми. Озверял и настървен от мръсотията, натрих пръстите си под носа й и отново ги пъхнах бясно в устата й. Хей, ехооо?! Почувствай, свиня, такава, какво е да си лижеш ануса и твоята заедно! Исках точно това цял живот. И сега подивявах. Извадих го отзад и започнах да се бия с юмруци в главата, нанасяйки си аркади по лицето. Преди им насинявах с юмруци задниците, а понякога и лицата на по непослушните но... щях да я събудя. Още! Искам да ме боли! Лека струйка кръв се плъзна от лявата ми ноздра и зачака пред затворената ми уста. Стиснах устните си и изкарвайки трудно езика си от тях, облизах кръвта почти докосвайки носа си от престарание. Тя се разля по рецепторите на езика, а мозъкът не го дешифрира, като поредният ми любим телешки стек Кобе алангле, а като първото жадно разкъсано парче месо от антилопа в кървавата уста на  потен от преследването лъв. Мравки на садистично удоволствие, полазиха гръбначният ми стълб. Погледът ми се фокусира отново в долната част от тялото й. Разстворих грубо с двете си ръце срамните й устни и вкарах целият си език вътре, устата ми заедно с брадата пропаднаха, като в плаващи пясъци, а дългият ми нос влезе в ануса й до основата си. Маструбирах бясно. Езикът ми се гърчеше неистово, а брадичката се хлъзкаше влизайки и излизайки от многото слюнка... Задуших се. Не можех да си поема въздух нито през устата, нито през носа. Това бе моята истинска, садистична природа. Някъде между анусът и члена ми, моето малко кундалини, се събуди и в същия миг спермата обгори пикочните ми канали и поиска да излезе със страшна бързина... Нямах сили, но станах пъргаво, хванах си го и от десетина сантиметра й го изстрелях отзад. Напращялата от кръв глава се удари в едната и буза, отхвърча, като силиконова топка и се сблъска с другата й, но цялата слуз, която бе навсякъде и показа правилният и не вече толкова тесен път. Целият треперех и блъсках животински помагайки си и с ръка, изваждайки го отвреме навреме... Спермата ми изхвърча и  обля анусът й, сякаш я промиваше от цялата й консервативност и задръжки, които чувствах, че тя си налага. Бях насъбрал много страст. Дива страст. Най- после свърших, но продължих да потрепервам, като  глиган, застрелян заради бивни по време на чифтосване.Извратено и ужасно различно. Чувствах, че съм доставил удоволствие на всяка една фибра от тялото си. От нормален секс дори получавах напрежение... Един вид дрога. Какво ли не бих дал, това да се повтори отново. Супер хапчета. Тя не помръдна, дори за миг. Гледката не бе за чувствителни хора. Реших да не забърсвам следите от пирът си. Исках да разбере, колко ми се е искало, всеки ден, а тя да ме кара да й давам мнението си за всеки новонаписан еротичен разказ, оставяйки ми го на нощното шкафче. В знак на мълчалив протест аз го четях в банята, седнал на тоалетната чиния, гол. С едната ръка го държах пред погледа си, а с другата я псувах и си го изкарвах на пулсиращият ми от възбуда член. Можеше поне една вечер в седмицата да ме изчака. А четейки не еротичните, а хард порно разкази, които тя пишеше я намразвах истински.  Завих я и влязох в банята. Пуснах душа. Докато чаках топлата вода, почувствах страхотна воня идваща от лицето ми. ОтвориХ уста нагоре към него и постоях така няколко минути... След това старателно се изкъпах целият с интимния си гел. Почувствах как идвам на себе си. Всичко в мен се нормализира. Станах спокоен, но уморен. Фют избледняваше. Върна се първото ми аз, но умората ми бе сложила двайсет килограма отгоре. Дали не бе прекалено това, което направи тъпият Фют? Дали да не се върна и я забърша старателно, проговори отново моето нормално книжно аз. Ох, как ли щях да стана утре? Беше шест и половина сутринта. Песента на птичките подразни нечистата ми съвест... До обяд има няколко часа,  опитах да се успокоя аз. Лъкатушейки между леглото и гардероба, легнах шумно и се завих през глава.  Тъкмо започнах да се унасям, когато на вратата се звънна. Не, не е истина! Винаги, когато се прибирах първо изключвах звънеца. Мразех разни сектанти, носещи брошури, проповядвайки своето и амбулантните търговци, нахални като мухи. А и DHL звънят на всички, когато получателят на пратката го няма. Но все пак не знаех кой е. Можеше, да е нещо важно.   - Извинете за безпокойството. Казвам се Иво и съм колега на Ева. От два дни не е идвала в офиса. Изключила си е мобилния. Притеснихме се...  Хм. Човекът имаше наистина загрижен вид. В притеснението му, което си личеше, долових и нещо друго... Нещо ... Но сега не ми се мислеше за това. Поканих го в хола.  - Аз вчера, бях в провинцията, а днес ме задържа до късно натрупалата ми се работа- смотолевих набързо репертоара си.  - Кафе?- опитах се да отново бъда любезен аз и извърнах поглед. Сигурно очите ми са били върколашко червени. Недочаквайки отговора му побързах да вляза в спалнята и побутнах жена си по рамото...  - Ева? Ева, ставай, седем е, закъсняваш... Иво е тук. Ох, тия хапчета! Как да обясня на колегата й, че нещо куца в брака ни, че и двамата се преуморяваме от работа, и че тя е на по- силни успокоителни...  Обърнах я по гръб. Ръката й се свлече и тупна на пода. Очите й ме гледаха втренчено. Челюста й се бе отпуснала на една страна и от устата й излизаше лека пяна. Беше посиняла.   Преглътнах, поех си въздух, кръвта нахлу в главата ми от пулса на сърцето и адреналина ми ме разтрепери отново... Този път в обратна посока. Изхвърчах в хола. Сграбчих колегата й с две ръце и му се развиках пелтечейки да се обади на 112. А човекът разбрал, недоразбрал, едва успял да се отскубне, се обади в полицията.   Обезумял и невярващ, се върнах в спалнята ни. Беше мъртва. Какво стана, Боже мой?! Да не би, Фют нещо да й е направил? Не помнех нищо. Едва тогава забелязах, че шишенцето на нощното й шкафче беше празно.  Взех го, разтърсих го от отчаяние, за да го проверя отново и го блъснах в стената. Разхвърча се на хиляди парченца...    Погребахме я в красив параклис близо до морето, както тя искаше приживе. На погребението не познавах почти никого. Нормално. Живеехме затворен живот, нямахме гости, роднините бяха ограничени до телефон. Работа, отчуждение и любов по презумция... И ето ти края, съвсем логичен, нали?  Колегата, милият, оказа се, не й бил колега, а неин мъж. Спътник в живота, приятел... не знам как се нарича този вид връзка. Водела с него паралелен с нашия живот. Дори имали десет годишна дъщеря. Правила три аборта, докато не се реши накрая да роди. И тя не знаела, защо но не искала да се развежда с мен. Чукала се с нейния мъж, едва ли не всеки ден през тези десет години. Много и харесвало, по неговите думи, защото бил доста надарен. Без него не можела дори да пише. Родила, докато уж беше в дългата си командировка в Дубай. Помня, липсваше ми ужасно. Така... Така сме я карали години, години наред. Аз в банята а тя....  Не се чувствах излъган, или предаден. Това чувство няма име. То е нещо, като шах и мат. Туше. Какво да кажеш?!
  Самоубила се, като бе нагълтала всички хапчета, защото, по думите на мъжът й, наскоро пак абортирала, защото и в техния живот нещо започнало да скърца... Шибан живот! Трябваше ни толкова малко! Колко съм бил наивен. Поне за последно, за да не съм капо я чуках яко, макар и мъртва. Но пък Фют й разказа играта. Гадна свиня. Да знам го това, с умрелите... и да не говорим лошо... Не, не, аз винаги трябваше да съм на върха на простотията!   Минаха две години.  Отпих последната глътка от бутилката в някакъв бар...Беше близо до центъра помня. Сменях ги непрекъснато, защото не исках да се сближавам и да разговарям с персонала. Бях продал фирмата си почти без пари, фалирала заради две годишното ми неизтрезняване. Вече бях свободен, но не чувствах нищо такова. Само мисли. Дори се самозадоволявам вече все по рядко. Но за това пък имам ново хоби. Натрясквам се до козирката и се бия с юмруци в лицето. За да не я събудя, горката... Една сълза, при спомена за нея се отрони от червеното ми и изпъкнало око и спря пред стиснатите ми устни. Стиснах ги и прокарвайки трудно езика си през тях я облизах. Заваля. Дъжд от ококорените ми, червени очи. Опитвах се да уловя с езика си всяка солена капка дъжд. Адреналинът ме блъсна в главата. Сърцето ми биеше с пулса на гърдите. Поех въздух. Метален вкус в устата накара предните ми зъби да изтръпнат...    Вече бях на околовръстното... Исках... Не! Ето я! Ниска, слаба, дори кльощава... Мразя дебели жени. Даже беше леко дръпната... Китайска циганка може би. Огледах я още веднъж. Исках нещо мръсно и екзотично. Какво ще кажеш, Фют?  Слязох от колата. - Бате, само двайсе лева и...  Блъснах й шепа банкноти в лицето, без да ги броя. Оказахме се в канавката. Беше ли уплашена? Не знам... Риск на професията. Прекрачих я. Горната част не ме интересуваше. Тя е за начинаещи. Разкопчах дънките си и го вкарах брутално в устата. Не бях се къпал от няколко дена... Разтворих краката й. Разкъсах оскъдните й прашки, а устните ми се напълниха с кръв. Забих глава в чатала й.  Устните ни се сляха и запулсираха в едно... Ева, Евааа.... Щях да се взривя! Другите рецептори даваха на късо... Езикът ми се стрелна пръв. До последно всичките ми жили се напъваха да е по- навътре. Въртеше се, като змия. Намерих клитора. Не след дълго дойде и реалния вкус на желязо... Хапех го леко със зъбите си... Не мърдай курво, ти си мъртва по дяволите. Ето ти на, ето ти! Пъхнах пръстите си в устата й. Момичето застена... И се разшири... Заедно с устните във мократа й бездна пропадна и брадата ми, а носът ми си направи място в анусът й.  Почти не можех да дишам. Тя в миг се извъртя, налапа ми го и започна да си играе с него в устата си. Това за мен бе ново. Стигнах точката на кипене. Тотално парещ адреналин. И моята... и моята, малка кундалини ме поряза, като с меч някъде между ануса и тестисите ми. Спермата ми се изля в лицето на опитната непозната. Пет минути не можех да се съвзема. Гръбнакът ми беше изтръпнал от основата до малкят ми мозък. Станах и буквално избягах. Това ли е то изневярата? Затова ли правят толкова сложни  сценарии всички семейни... Пфу! Това не е за мен! Аз просто съм извратен, мръсен и ненормален, но не и мръсник. Всичко вонящо, гадно и  животинско мога да възприема, но не и парфюмираното човешко дебелокожие. Качих се в колата и залепнах за седалката натискайки педала на газта до дъно. Това бе първият ми секс с жена от две години. Бях пил доста и ми се повдигна...   Не, не е от това. От мен се носеше невероятна смрад. И по- точно от главата ми. Отворих прозореца и се оставих на вятъра да ме блъска дълго... изтръгващ от мен миризмата на Фютовата възбуда, от която аз вече не че не се страхувах, а дори бяхме станали приятели. Не, бях просто старият си аз.  Прибрах се. Изкъпах се. Беше четири часът сутринта. Майната му! Все забравям, че съм продал фирмата.  Не можех да заспя от мисли. Налях си още едно голямо... Е, знам... но го глътнах бързо. Чувствах се някак си зарибен от случката с цигането. От две години правя само виртуален секс... Включих компютъра. С ъгъла на очите си забелязах иконката. Щракнах два пъти върху нея и увеличих екрана. Лена и Вера. Любимите  ми. Лена я лиже, а Вера й пишка в устата. Видях как Лена ми намигна и аз се отдадох на въображението си. Чувствах как лижа Вера заедно с Лена, а тя ни пишка по лицата. И двете пъшкаха неистово. Мокрото лице на Лена ме допря и езикът й ме облиза по носа... ръката й хванала члена ми, препускаше по него, като шевна машина. Свърших. Но продължих да го мъча още няколко минутrи. Отворих очи. Екрана течеше от лиги, а аз продължавах да лижа субтитрите...   Свлякох се на земята от безсилие и алкохол и се разревах като бебе. Заспал съм. Стресна ме звукът на скайпа от самоизключващият се компютър. Не можех да стана. Допълзях до огледалото в коридора. Изправих се, лазейки по стената. Подпрях се с две ръце на рамката му. Гледката бе ужасяваща. Петдесет годишен мъж с побелели коси, корем и тънки крака. Блед, изпит с излезли от орбита кървави очи... Големият му нос бе също подпухнал и отрупан с кратерчета от прекалено разширените пори. Ами от пиенето, да. Това ли съм аз?! Това ли е харесвала жена ми в мен? Или затова има дъщеря на десет... Моля те Господи, какво стана ... С всички съм бил коректен и добър. Нещо ме стегна по средата на гърдите като отговор на моите никого невълнуващи стенения.  ДВЕ ГОДИНИ ПО- КЪСНО...    Бързам да допиша. Виждам раздвоено... Химикалът ми лакатуши през редовете... Мътен поглед, а очите ми се обръщат нагоре. Откакто последно правих секс с Ева, от тогава разбрах, че моят живот е бил мъртъв със мъртва... Ние отдавна сме били убити от бездушие. Правихме се, че не го забелязваме, но на всеки от нас сърцето му беше свито... Нова година, с изкуствена елха, рожденни дни- на ресторант, пикник, но с приятели задължително. Три- четири пъти секс в годината, нощното ми шкафче е пълно с вибратори, удебелители, всичко възможно съм купил от секс шопа, защото си мислех, че е истина, че размерът бил проблема... че нашият брак с Ева е един труден, като на всички, но брак в който има чувства. Та аз, не съм й изневерявал никога. Печеля добре, не забравям годишнини, правя изненади... За разлика от моят приятел Савата. Държи под контрол и трите. Жена си, любовницата си и за всеки случай и резерва има. Гай Юлий Цезар, е бил по галантен към изнасилваните от него жени. Отвратителен! Но при него опашката не намалявала, макар и коремът му всяка година заедно с алкохола и бръчките да расте. Може би любовта се нуждае от контрол, респект и обсебване... Ръката ми получи конвулсия. Бързам да допиша. Преглътнах, като преди това изсмуках шумно слюнката си опитваща се да излезе от парализираната ми лява буза. Лявата половина на лицето ми бе неподвижна.   От момента, когато се видях гол в огледалото. Сам пред себе си. Пиян и жалък, с тридесет и четири годишен брак- кула до небесата, ала от пясък... Към диагнозата си от извратеност, добавил и некрофилия, се предодох.   Работниците в тялото ми, подучили, че фалирам, започнаха да ме напускат. Върнаха ми сърцето. С два байпаса, то се съгласи да остане още малко. Бъбрекът? На хемодиализа сме- сякаш го чух... Да не споменавам диабет, рак на дебелото черво и т.н. Сега инсулта ме довърши. Дописвам историята си в ,,Св. Екатерина,, в София. Прекрасен персонал. С трагичен пациент. Ръката ми отново се сви и вероятно отново ще получи гърч. Ще почакам мъничко... Извинете... лявата ми бе потна от стискането на празното шише от хапчетата на жена ми. Поръчах ги по интернет... С нейната рецепта. Дано се отпусна, за да допиша историята си. Внезапно червената лампа на леглото ми замига, а силният звук, изкърти мозъка ми. Светлина... Силна...  - Ева, ти ли си?-  сякаш дочух гласа й-  не, сигурен съм! Знаех си! Чаках жена си... Или дявола. Нямаше разлика. То, по- добре дявола, ама... Дадох си живота за нея. Тъпака, си е тъпак! Старият кон вместо медал за вярност получава номерче за кланницата...  Не зная колко време съм чакал. Светлината се разсейваше... Появи се образ, облечен в бяло. Нещо ми говореше... Така ставаше по филмите, докато не видиш небесният ангел или роднини. Постепенно се адаптирах със светлината пред очите ми. Разпознах хирурга си. След минути започнах да го виждам ясно. Да, това е доктор Атанасов...  Господи, и ти ли не ме искаш?! Дявола място ли няма?! Грехове... с тази диагноза да изкупвам? Защо ли е толкова сложен живота? А ние кои сме, за да го обсъждаме? Да го критикуваме, изнасилваме и пак да го желаем... Прах при прахта и душа при Баща... Прасковата ражда праскова, сливата- слива. Не се мъчи за друго. Хабиш се.   Бизнесът ми бе процъфтяващ, хората ме уважаваха, изнасях лекции в престижни университети, имах много кандидатки и не дотам грозни, ноооо.... Влюбих се в жена, с която се запознах през отпуската си. Не ми хареса. Дори не бе мой тип. Обличаше се дори грозно. Когато отида при Господ, първият ми въпрос ще бъде- Защо, Господи? Та всички виждахте ясно, че не сме един за друг. Защо така направи, че да се целунем със затворени очи? Или това бе Дяволът?! Една сълза потече от окото ми. Опитах се да извикам от отчаяние, но тръбата в гърлото ми попречи. Само се чу силен хрип, при който дочух гласът на доктора ,,Пълна анестезия!,, Кръвното се покачва. Очите ми се замъглиха... И...  Минаха два дни.   На вратата на тясната болничната стая в интензивното някой почука...  - Да?- машинално отвърнах аз, прекъсвайки медитацията, в която бях изпаднал след силните сънотворни.  Вратата се блъсна рязко с крак. Влязоха два огромни букета. Зад тях се показаха главите на синът и дъщеря ми. Шумно затърсиха вази и се суетяха... След тях на прага на вратата се появи светлина и застана жена ми с малка саксийка жива роза в ръце. Хе! Хубаво... Помнеше, че не обичам мъртви цветя...  - Добре дошъл, скъпи! Всички, ние много те обичаме... Опитах да се да се усмихна, но спомените ме накараха, да се откажа от всяка подобна мисъл. Дори за първи път си позволих да избухна.  - Къде беше до сега? Не, че като си била при мен бе по- различно, но... Ти знаеш ли какво си направила и как смееш изобщо да ми се появяваш пред очите в моето състояние? Мръсна проститутка! Курва! Колко ме сваляха... А аз пък знаеш ли какво направих?   Опитах се да си го представя първо, после редактирах и след това в най- миризливата и гнусна форма, от безсилие излях върху нея случката на околовръстното. Мозъкът ми бе подушил отново вирусната мисъл, която години го бе унищожавала. Нямаше дори защитна програма, неинсталирана от моята вяра в хората и  от моята простотия и лекомислие, че аз съм честен с всички и няма кой да ми навреди... Оня, мозъкът ми се бъгна тотално. Попита ме дали искам още да чакам, но не дочакал отговора изтри всичко от екрана.    Нещо отново експлоадира в главата ми. Потънах в мека тишина. Старата светлина, бяла и силна ме погълна отново. Банално вече! Видя ли отново д-р Атанасов, ще го... Някой ме задърпа за ръкава на пижамата ми.  - Хайде ставай!- беше жена ми.   Издишах дълбоко. Толкова дълбоко, че се задавих след това. - Ето, виж, всички те чакат- продължи тя с мекият си, различен и леко наркотизиращ монотонен глас. Но този път, този път всичко бе различно. Не мразех, обвинявах, нито желаех. Чувствах се като безполово същество, кастрирано от емоции. Дори не можех да говоря с нея. Онемях. Ножът на отмъщението ми се изтъркули от задният джоб и пропадна някъде без шум. Невъзможно, невъзможно е това! Всичките ми псувни, омраза и всички тези години... С това доиздишах дъхът си до изпразване от дробовете и отроних само... Аз винаги съм те... И тя ме дръпна, рязко от топлото ми легло... Видях. Всички бяха седнали на огромна трапеза. Майка ми, баща ми, баба ми, дядо ми, свако ми и леля ми. Леко подпийнали, но усмихнати до уши. Всички те ми махаха...  - Хайде, де! Откога те чакаме? Обядът изстина. Ева? Сядай, мила. Купонът тук тече безкрайно. Нали знаеш?  Тя ме хвана за ръка, както никога досега. Беше поруменяла от вълнение, като ученичка. Наивна и чиста, задърпа ме към масата. Погледна ме и инстиктивно се целунахме. Ухили се намусено имитирайки сконфузеност. Такава я помнех, когато се запознахме. Беше толкова чисто и по детински, дори из въздуха дочувах отнякъде мелодията на любимата ни песен, като гаджета ,,Боровинковият хълм,,  Изпитвах само доброта и любов. Толкова сладникава... Все едно вървях под вода, разредена едно към едно със захар. Чувствах се безполов. Сладникав и ухилен, като тригуна обилно полята със захарен сироп.  - Ела, ела, ела!- всички ме викаха в един глас.  Гледаха в някаква сфера и не спираха да се кикотят и да вдигат чашите. Приближих се и видях себе си на околовръстното, като в ,,Биг Брадър,, дори и звук имаше. Бузите ми се зачервиха, но захарният сироп влезе през разширените алвиоли на дробовете ми и избухнах в силен смях. Да, това съм аз! Егати, тъпака! Хе, хе, хе! Другите се смееха също адски шумно. Една сълза прокара път през долните ми клепачи. ,,От смеха, навярно...,,  Не спирах да се кикотя, да се самоиронизирам, все едно някое дете е изтървало сутрешната си филия с фъстъчено масло на земята. Наздраве на всички! Тук купонът никога не свършва, нали?     Ева бе седнала до мен. Прегърнала ме бе през кръста с лявата си ръка. Усмихната и лъчезарна не спираше да ми налива. Почувствах как сълзата леко ме погъделичква в гънката на ноздрата. Беше ми мъчно. Много. Ръцете ми бяха заети и затова някак си инстинктивно свих устни, прокарах трудно езика си през тях и облизах солената капка. Преглътнах и почувствах как гъстият захарен сироп я пое в себе си, и вместо да я разсее със сладостта си, аз се закашлях от мъката и непознатата му за този свят болка, която като сярна киселина се вряза в дихателните ми пътища и пресече цялото илюзорно блаженство. Спрях да дишам.   Видях първо някаква светкавица и след това се чу скърцане на релси...    Приближаваше влак. Глас на диспечер...   - Моля, ако някой желае да премине в по- горен клас на развитие, да заеме мястото си във влака на живота. Първата част е за бизнесмени, които печелят и живеят охолно- едно ниво. Средната част е за работници те печелят две нива. Последната част е за инвалиди и просяци, нещастни любови и др. Те печелят четири нива. След бурния смях и кашлицата от солената ми сълза престанах да се смея, и като че ли изтрезнях от прекалената за мен сладост. Спомням си, като през гъста мъгла, че бях някъде нещо сгафил. Поогледах се... Опашката от чакащи пред четвърто ниво бе невероятна. Не бях дал и пет цента за благотворителност, камо ли на просяк. Буца стегна гърлото ми. Очите ми се навлажниха и преди да извърна поглед, за да не види някой насълзените ми очи, дочух глас зад мен...  - Здравей, пътнико! Тук не е, като на Земята, да чакаш на опашка.  Тук просто има една книга и много правила. Ето билета ти, синко...  Силен удар в гърдите, от който се видях седнал в последния вагон на първо място, където беше най- голямата опашка. Докато се съвзема влакът потегли. Погледнах през прозореца и видях масата с моите роднини, които продължаваха да се взират в сферата и червендалести и усмихнати да се кикотят. Единствения изпращач на гарата ми беше Ева. С ангелски чиста усмивка и вяра в очите си, ми махаше за сбогом.  -Само помниии, бъди себе сииии...   Отдалечаваше се и се смаляваще. Гласът й почти не го чувах. Единствено моите роднини на масата се уголемяваха. Уголемяваха се техните червени лица с ухилени до разкрачване усти. Кикотене... Маса и сфера, дяволската сфера, от която не можеха да откъснат очи. Вечната маса с вечното бръщолевене, а пиенето никога не свършваше. Дори не забелязаха, че си тръгвам. Сега разбрах, че няма ад или рай. Има едно пространство там някъде горе, което е като ресторант, но без меню. Менюто е тук на земята и ти си поръчваш адски и дяволски неща, нежни и Господу угодни мисли... А там горе направо ти ги сервират, без да те питат.    Ева я виждах вече, като точка.  - Еваааа?- запелтечих, но от налягането не можех и дума да промълвя. Обвзе ме еуфоричен страх. Първото стъпало на паниката... Тъкмо видях истинската си Евичка. Това ли е? Пет минути. Не! Този път ще ги разбия! Ако трябва дори, ще стана монах. Ще стъпя с краката си върху Фют. Ще сложа и малко контрол над жена си... Влакът, както караше мисля със 1000 км. в час, така и наби спирачки. Всички пътници изхвърчаха и...  Ужасна болка, не можех да дишам. Бях набутан в тъмен тунел, който ме обгръщаше отвсякъде. Като във водолазен костюм едва се приплъзвах напред.  - Моля ви, не мога повече. Задушавам се!
Имах клаустрофобия. Някой ме сграбчи за главата и ме извади от раз. Поех дълбоко въздух и изплаках.  - Ето ти го, на! Край на мъките ти, мамче! Една жена потна и задъхана ме обгърна с нежност.  - Ева? Ева?- викаше на мен някаква непозната жена и хлипаше през сълзи...  - О, дъщеричката ми...  Гърдите ми се бяха осолили от сълзата, която облизах. Не можех да спра да плача за да изкарам солта която тя ми вкара вътре в мен. Защо ли тая жена ми вика Ева? Какво ли правя аз тук?  Някакви дебели и мустакати лелки ме изстръгнаха от нея грубо и машинално. С полезрението си погледнах надолу към тялото си. Погледът ми застина, а очите продължаваха да се спускат надолу. Имах женски полов орган. Бях много, много уморен, за да разсъждавам и да си вадя изводи.Сложиха ме в някакъв аквариум с много топли лампи. Отпуснах се и се унесох. Спомних си как една моя приятелка навремето, изучаваща Калагия- многото от всички езотерични плямпания ми бе казала, че всичко е като ,,Биг Брадър,, горе. Записва се на кристали вместо хард диск. Та, тя тогава ми бе прочела там горе, че имам стара и мъдра душа с много прераждания и натрупани точки, но кармата ме преследва, защото имам много за изкупване и отмъщаване, които взаимно се борят. Непокорността ми пък била тази, която основно ме връщала в цикличността на безвремието...  След тридесет години.   Този Фют, ме дразни, не ме оставя да поговоря с някого нещо различно от секс. Мразя го, но без него не мога. Той е по опитен в лова. Намира ми уникални трофеи за отстрелване. Страстен ловец съм, а и непрекъснато влагам всичко от себе си в това. Приятели сме от две години. Откакто мъжът ми почина от инфаркт, след секс в мотел с някаква непозната казват. А той, милият, от десет години живеели заедно. Имали и дъщеря на шест. Разбрах го, когато умря. Дотогава го правехме три- четири пъти в годината. Държах на него, защото е сериозен и може да му се вярва. А то какво?! Докато е чукал, гадняра, втората си жена и не спирал да се кефи, защото била тясна, аз в банята, нали?! Мразя Матрицата повече от Фют, а алтернатива няма никаква. Аз или съм на макс или съм монахиня.    Един ден, почиствайки пощенската си кутия от насъбрани вестници и брошури, мернах случайно шарена реклама в каре. Хей, тъпачко, виж!- обади се Фют. Обява за еротичен масаж. Снимката- Слаб, чернокож, дори леко дръпнат, на собствен терен. Циганин- китаец. Е, това е нещо мръсно! Звъннах, уговорих час и не след дълго набих спирачки на посочения адрес с новото си Мазерати. Не знам защо имах слабост по тази марка коли. Огромните дупки до адреса му само издишаха въздуха през ръчно ушитата дамаска от телешка кожа, чийто мирис обожавах. Ключът наляво и го извадих. Гюрукът започна автоматично да се покрива. Отворих вратата, и първо подадох левия си крак със седем сантиметровото си токче, стегнатото ми дупе се отблъсна от седалката, като пинг-понг на тенис маса. Адреналин. Всичко е в главата. Последваха гърдите ми... Силикон, но не фрапиращ. Пред тях стоеше една джентълменски подадена ръка. Най- накрая си показах главата, при което симпатягата леко се разтрепери от неудобство. Новите ми силиконови устни се разтвориха бързо, но не за усмивка. Оголиха предните ми с инкрустиран диамант зъби. Ухапах я и му ударих силен  шамар, но на синьо- черното лице, петте ми пръста не бяха се отбелязали в розово. Той се опита да се усмихне, но юмрукът ми между зъбите го върна крачка назад. От устата му потече кръв. Объркан, отново се опита да се усмихне, но аз го изпреварих. Впих жадно устни в неговите, смучейки кръвта. Влязохме в смрадлива и тясна таванска стаичка. Неговото жилище. Разкъсах копчетата на дънките му. Беше му голям, корав и смрадлив. Точно такъв го исках! Аз бях кофа, при това лигава. Дано тоя се окаже за моя размер. Погледнах нагоре. Две черни дръпнати очи ме гледаха питащо и уплашено. С дясната си ръка бръкнах в джоба на тесните си дънки. С двата си дълги нокътя хванах няколко банкноти и му ги блъснах в лицето. Той извърна поглед от този въздушен удар, но видимо се успокои. Хванах с двете си ръце огромният му член и си го набих в устата. Премина през гърлото ми и застана в нищото. Чуках се дълго в устата с нещо вонящо, като козе сирене. Извадих го почти повръщайки за момент и го облизах под ръба на главичката. След това обърнах момчето на 180 градуса и наврях целият си език в ануса му. Изведнъж. Той ме лижеше уплашено, но усещах как скъпият ми интимният парфюм го успокоява и възбужда. Любимата ми поза! 69! Горната част бе за сладникави и тъпи момиченца. ФюТ, Фюют, тук ли си? Давай идеи, братле!   Е, другото ли?   ... и седна в колата блъсвайки силно вратата. Най- после тишина...  Мирис на естествена кожа. Новото ми Мазерати, както ви казах... с ръчно ушита телешка тапицерия. Махагоновите лайсни отразяваха светлината от уличната лампа право в очите ми. Схлупих ръце около волана и отпуснах главата си между тях. Поне две минути покой. Короната от волана се врязваше в челото ми. Усетих невероятна смрад, да се носи от красивото ми лице. Настъпих газта и се прибрах за петнайсетина минути. Когато се съчетаят нощния спокоен трафик, мощната кола и умората, педалът на газта е най- ощетен от всички. Вмирисаното ми лице се блъскаше във вятъра, но и той не успяваше, да спре надигащият ми се стомах. Влязох под душа бързо и с дрехите. Събличах ги мокри. Изтърках се цялата с леко твърдата четка за тяло и много интимен шампоан. Загасих лампата на банята, която забравях често да угася и влязох в кабинета си. Кристалната полупразна гарафа със любимото ми синьо Джони ме гледаше тъжно... Седнах тежко на коженият си диван. Дори не знаех как се казва, но ми харесваха кабърите по него и мирисът на телешка напа. Налях си сто и го изпих наекс. След около половин час вече бях на третото си и половина... И половина, защото след третото, винаги продължавах на малки. Часът бе три и половина сутринта. На вратата се звънна. Най после!   - Нещо закъсня!- развиках се аз на куриера.   - Имаше хайка. Предупредиха ни да не излизаме, ама ти нали си ми редовна... Ето ти, каке, ще ти стигне за три дена. Дано хайката свърши скоро. Нали знаеш, всяко чудо за три дни. Така ни каза и шефа на 22 районно, де. А това ти е за бонус, понеже знам, че няма да излезеш една седмица и ще ти липсва. Писал съм го в сметката ти, споко... Подаде ми две бутилки синьо Джони заедно с триъгълно пакетче от хартия с воден знак. Най- добрият  кокаин на пазара. Дори и те го разреждаха с какво ли не, но този беше фирмен, с ИСО за качество. Куриерът  се изпари от погледа ми, както и бе дошъл. Нямах търпение да се натряскам, а след това да вкарам спринцовката във вените си. Естественно, всеки път на различни места, за да не личи...  Какво, бе?! Какво сте зяпнали така?! Хайде оставете ме на мира, че бързам! Не виждате ли, че треперя... По- добре си вижте вашето семейство... О, такааа лиии?! Да бе, да... Добре! Да ви го начукам и аз! Тъпанари такива...

Дони и Момчил и Слави Трифонов - УМОРЕНИ КРИЛА
www.youtube.com/watch
                                                                       ,               

Дааааа, хареса ми...много даже. :) Особено съчетанието Фройд, Фют и Савата...За циганите-китайци няма да говорим..има ги и тях в южните провинции...Даже съм ги виждал в източната част - във Фудзиен...но това е друга тема. :))) Лек поздрав, Анибел!

-написаното! Не бях те забелязал да пишеш в този стил, но определено си описала уличното ежедневие/семеен живот на демократичният запад. Сигурно ти е направило лошото отношение на обезценяване на семейството и свободията, който имат студените безмилостни западняци. Животът им е една гнусна неморална истина, в която цари первезията, наркоманията и играта на куче и котка между бедни и богати. Това за жалост е демократичният запад и тяхните ценности, които посяха и в нашето общество. Разказът ти ме държа в напрежение до самият край, не че се изненадах от порното в него, а начинът по който си описала просташкото отношение на запада. Определено/приятно се изненадах от разказа ти! Поздрав и до нови срещи с тези ти мисли на тези теми! Не може без тях( върхът на сладоледа)...........

Благодаря ти! Предвид това, че досега не си ми писал коментар би трябвало да съм трогната... Да, зарадва ме с лекия си поздрав и съчетанието, което си направил, което пък показва, че явно си разбрал идеята ми.
Колкото до циганите китайци.... виж там си ме приел буквално.
Харесвам дръпнати очи, като на Киану Рийвс например и това АКО видя циганин с подобни очи, не значи, че той е китайски циганин, нали? Едва ли има такова съчетание. Асоциация просто... Фетиш.
Защо с aip55, си мислите, че като живея в Германия, трябва да пиша, което виждам тук или което в действителност ми се случва?
Благодаря отново, ще се радвам да споделяш мнението си и занапред...

Но изобщо нямах предвид отношението на запада или каквото и да е друго...
Идеята ми не беше толкова трудна за разбиране, още повече, че съм я написала във предисловието си. Малко хора знаят, че почти не пиша за себе си и рядко това, което пиша съм го преживяла реално... Както и да е...
Май наистина трябва да пусна дългоотлагания от мен пост ,, Не съм репортер от мястото на събитието,, че освен за мъж, гей, лесбийка, разведена и т.н. сега ще ми лепнат и патологична раздвоеност или кой знае още какво...
Но пък кому ли дължа обяснения?! Нека всеки си мисли каквото ще...
А аз ще се посмея от сърце...
Благодаря ти, приятелю! Лек ден от мен!
... и чакам което ми обеща.

Прочетох предисловието няколко пъти - явно нещо не съм разбрала.
В него с две думи ни казваш - ако не го разбирате по едикой си начин- значи сте тъпанари. Ако нямаше тези обяснения-оправдания в предисловието, щеше да е още по-отвратително.

Милия човечец, образцов цял живот , кога ни лъже- че е спал с жена си 2-3 пъти на година или като се прави , че не усеща студенината и сковаността на умрялата си жена, с която прави секс?
За какво да му съчувстваме и разбираме- че цял живот не си е позволявал да бъде извратеняка , който се оказва , че е изгубил толкова време да се въздържа да не е това диво същество, чиято сексуалност е патологична? Това ли е подтисканата му естествена природа? Пришпорва, мачка, скубе сетивата си, за да изтръгне "върховното" удоволствие по най-егоистичен начин.
Какво и е на матрицата на "онзи благия, с дългата брада"? Всеки иска да има, да разчита , да се довери, да поплаче на рамото на такъв от неговата матрица.

Както твърдиш, дистанцираш се от написаното, не си ти, но е много вероятно да са твоите фантазии поне.

Какъв извод, поука да си направя от прочетеното- все едно е писано след алкохол и порнофилм?

Къде е сладкодумната омайница с развети коси, воалени ръкави, с нежно подканящи ни , танцуващи ръце- да полетим където телата са души, а душите -тела , където щастието ни в скута ни плаче като малко, самотно дете?

Благодаря ти, миличка!

на обърканите и отвратените...
на тези, които прочетоха и не посмяха да кажат позициите си...

представям линк към друг сайт, където този разказ получи
това, на което изобщо не се надявах- разбиране и разграничаване от матрицата...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=306728#comments

И тук има хора, които харесват написаното от теб, но повечето техни коментари са- харесва ми. За какво става въпрос, къде е мъдростта , каква е основната идея? Не сме от матрицата казваш, но не е така , ти си просто от друга матрица, която е на тъмно. Навярно има много хиляди, на които им с е случва това или искат да им се случи и си го изживяват по свой си начин.

Не препращай "неразбралите" назидателно към други сайтове, та да видят колко не разбират. Бъди тяхна врата към оригиналната си творба - обясни я. Както има произведение, има и критици, сама си направи разбор какво е искал да каже автора, как го е казал и защо трябва да го запомним.

Много те харесвах, но сега не те разбирам. Само сексуалността ли е белег за принадлежността ни към матрицата?

егоистична, нетърпелива и малко несигурна.
Допускам грешки, излизам извън нерви,
и понякога съм трудно контролируема.
Но, ако не можеш да ме изтърпиш в най-
лошата ми светлина, то тогава ти,
в никакъв случай не ме заслужаваш в най- добрата.,,

Ха, интересни коментари. Първо за разказа- силен е, много...За него можеш да приемеш искрените ми аплодисменти. Гордей се с него и не се притеснявай от критики. Разказ, който шамаросва читателя и го оставя без дъх би трябвало само да ти носи наслада... дори и само заради това, че е предизвикал емоции. Четох безмълвна...със свит стомах и горчилка в устата- и след прочита стоях като втрещена- ето ти силна емоция, за която ти благодаря. Браво за смелостта. Тези, които не са вникнали в тънката философска мисъл са си останали просто на редовете с пошлата сексуалност. Всъщност еротиката или пошлото порно (както искате го наречете) не е цялата творба. Идеята е за цикличността- на всеки край съответства ново начало във вечно повторение - вземете архаичният символа на Уроборос , езотериката...по тази тема се е писало много. Защо да няма и такава пошла и мръсна цикличност, описана в разказа. Живота е цветен... и за жалост не присъства навсякъде розовото. :) А за оприличаването и анатемосването на психиката на автора с творбата му...Нямам думи просто. Това е минуса при публикуването в нета- контакта с автора. Дали като четем книга ще се замислим точно кой пише редовете и що за човек е? И какво ...като Стивън Кинг е пишел за убийства и извращения, това прави ли го убиец и извратеняк? ( сравнението не е целенасочено в случая, но ми се стори подходящо.) По цветовете на творбата може само да се съди за богатото въображение, чувствеността и способността на автора да създава образи , да докосва и разтриса психиката на читателя и да показва различни гледни точки- според настроението, момента или музата си. Има един афоризъм: "Ако си кон с капаци, няма нужда да си отваряш очите на четири". ;) Извинете ме за многословието.

,,А за оприличаването и анатемосването на психиката на автора с творбата му...Нямам думи просто. Това е минуса при публикуването в нета- контакта с автора. Дали като четем книга ще се замислим точно кой пише редовете и що за човек е? И какво ...като Стивън Кинг е пишел за убийства и извращения, това прави ли го убиец и извратеняк?,,

Ако щеш вярвай това исках и аз да напиша и примера ми беше точно със Стивън Кинг. И още с артистите изиграли ,,лошите,, си роли, прави ли ги това лоши хора, защото са изиграли ролята си така, сякаш е истина? От това оприличаване всъщност най- много ме заболя...
Един писател или поет би трябвало да може да пише за всичко във всякакъв жанр и да създава всякакъв тип образи и то толкова достоверно, сякаш ги е преживял реално. Това е талантът, другото е вестник ,,,Лична драма,,
Обичам да влизам в роли, да пиша от мъжки род... но не всички разбират...
В живота навън съм коренно различна... скучна, консервативна, даже с хората не мога да общувам нормално...
Но, хайде стига! Няма нужда от повече обяснения. Който разбрал- разбрал, който не- здраве! Благодаря ти, Дани! Наистина много се радвам, че се запознах с теб!

Страхотен коктейл си изджуркала. моите поздравления. Микс от секс, философия и езотерика. Е, със секса, всъщност с порното си попрекалила и нещата са станали доста провокативни. Но, това сме ние хората. Човешкото е внедрено в животинската ни същност. Стар криминалист като мен, видял какво ли не, е трудно да бъде впечатлен, но да си призная направо ме срази. Явно този Фют, не е налазил само Ян Бибиян, а и теб. Допускам, че ще получиш на "лични" някои мръснички предложения за експериментиране практически на написаното. Беше ми много забавно. Ще те следя от близо. Искрени комплименти за почти фройдисткото ти изпълнение.!

е истинска чест за мен, Джани. Благодаря ти от сърце! Подари ми истинско удоволствие.
Вдигнах много високо летвата с този си разказ. А такъв се пише... има, няма на 20 години веднъж... Ще се опитам да не те разочаровам, но не обещавам да съм същата... Стремя се всеки път да бъда различна...
Благодаря ти, благодаря ти, много!

Аз съм просто един дедко-дечко, любопитко, с широко отворени за красотата и разнообразието на живота очи ...

това си ми е мнението.
... а красотата... тя... е само поезията и то принципно...
Я ми кажи, като един стар криминалист... В живота има ли красота? И къде?

Реших се да коментирам, с риск да се изложа, че нищо не съм разбрала.
Първите мисли, които предизвика у мен разказа ти, интересно, не бяха еротични.
Просто си помислих- колко нещастни ни прави стремежът да бъдем това, което не сме. Предразсъдаците ни отнемат свободата, сковават. Един ден си отиваме от този свят с усещането, че сме живяли чужд живот.
Човек е щастлив, когато живее себе си. Важно е да не вредим на никой.
Поздрави! Беше удоволствие за мен!

Много се радвам, че си се решила да го направиш, paciencia, защото си разбрала
абсолютно всичко точно както си е.
Поздравявам те! И се радвам на позицията ти относно разказа.
Ти си смело, добро и много умно момиче! Видях го в теб отдавна и знаех, че
можеш да пишеш. Радвам ти се много сега... Дерзай!