Щастието в скута ми глава виновно скланя... Да се окъпе пак дошло е в моите сълзи... От толкова молитви си направи броня... душата ми през нея вижда, но мълчи... Скала си ти, съдба си сякаш, която пари... във всемогъщата ти обич прегоряхме, а любовта събирана за нас в хамбари в живота си от глупост разпиляхме... и като лишените от обич хищници... Ранявяме... От болката си правим вино... а всички наши наскърбени делници в четири очи залитат безпричинно...

Много хубав стих, Ани! Поздравления!

картините и сравненията ти са чудесни.
от мен десятка.

Много, много се радвам, че си тук.
Извини ме, че напоследък не те чета, простооо....
Надявам се скоро да мога...

Правиш деня ми по-ведър...

съм на мнение, че си на гребена на нова вълна, която мнооого ми допада. Ще се радвам, ако продължиш все в този дух.
Поздрави, Ан!