В заблуди изгоряха пеперуди... а вятърът брадясал още скита... разпалва огънят за други... луди някакви, кои не питат... Нощта заспива в кървави чаршафи... Денят убива пак по навик... Животът не поиска автографи от клоунът заспал оттатък... Дете с бастуна си потропва, Старица в токчета подава му ръка... Да преминат заедно на светофара и за любов да плачат след това...

много алегорични образи си ни поднесла.
абсурдни - дете с бастуна си потропва..
за любов да плачат след това..
силно, силно силно - като теб.

ГОТИНО.....АДМИРАЦИИ АНИ)))

Много се радвам, че ти си тук!
Всъщност... наистина има такива хора...
Хора, които се чувстват преждевременно остарели,
остарели в кавички, значи помъдрели, а това пък значи,
че детето в тях... потропва с бастун...
А други, други пък и на 70 год се чувстват млади и духа им
е още по-силен от в младостта...

миличка, радвам се, че се отби!

възможно!
Дори дете с бастун почуква,
а пияна баба начервена
с луда крава се боксира!
Даже вампира кървави
дълбоки рани да ближе
любовта той никога
не може да затрие!
Най-красивата игра
е танцът на любовта!

И от мене малко контраст на мислите ти, добре подредени и поднесени! Поздрав Ани!

Признавам изобщо не очаквах някой да разбере това стихо и не се сърдя, че очакванията ми се оправдаха. Напоследък ми харесва да пиша със символи и знам, че
няма как някой да знае какво съм скрила в тях...
Неслучайно заглавието е ,,в кавички,, именно защото всяка дума в стихото не е това,
което в действителност означава...
В това стихотворение има страшно, страшно много болка и твоят коментар
не ме разсмя... но ти благодаря за поздрава. Спокойно, всичко е наред.

Благодаря ти, много!
За мен е много важно твоето мнение.
И се радвам, че ми го сподели.

Нямаше ме само двадесетина дни, а изненадата е много приятна. Прочетох с удоволствие!
Поздрави!