Магията отиде си от нас отново... В шапката на любовта се скри... Кой направи фокуса? Аплауз! Сърцето ми от първи ред крещи... А животът в залата се смее... и люпи семки с нечовешки хъс... Завесата пред мен немее попила в кърваво пореден дъх...   Излизам вън. Играта свърши... Лица и обувки заваляха... Без теб студено е във къщи... дяволи с принцеси заиграха.... А думите приседнали накриво във гърлото ми правят си гаргара... Общуват с теб съвсем учтиво, а истината чака в друга гара...    
     

Аплодисменти! Ръкопляс...малко накриво с дясно близко:
- "СЪРЦЕТО МИ Е ПУСТО КАТО ТЕАТЪР ЛЕТЕ:
завесата е спусната,
вратите заключени,
публиката изгонена, аплодисментите- изметени,
в залата столовете се зъбят
като челюсти на куче.

Страшно е да бъдеш сам, където някога било е
весело.
С откъснати езици
афишите плющят на вятъра.
Няма ги артистите. На трона върху сцената
спи пожарникарят
и сънува, че гори театъра..."
Стефан Цанев "Реквием"
и сега едно нещо което мисля... :) ! или пък... :(
- http://www.youtube.com/watch?v=ccVC5MjZEfs -

не зная дали го заслужавам....
но ти БЛАГОДАРЯ от цялата си душа...
Разбрала си всичко...