... когато дъжд почуква по перваза, а ти блаженно притворил си очи... ... когато любовта съзреш в омраза през облака пък слънчеви лъчи... Красота е... Красиво е нали? ... и когато дънер стар пропука... запълва с обич в душата ти пролука... Сълзите падат в огъня и съскат... и искри о себе си разпръскват. Красота е... Красота е нали? ... и в болката на есента, когато... се ражда зимата, а сякаш лято... и пари те със своя огнен студ бос прохождаш... и си малко луд... Но красота е, красота е, нали? Красотата казват ще спаси света... Но кой, кой ще спаси красотата,  когато умира в его пролетта, а в зимата  се ражда суетата...

омразата, суетата и завистта винаги са вървяли ръка за ръка. Но, красотата е непобедима- или я имаш или я нямаш. Поздрав за описаните контрасти.....

приятелю!
Радвам се, че си харесал...

Красотата обикновенно я спасяват хората на изкуството: поети, художници, скулптури и т.н., като я овековечават в своите творби...

те самите са, като мъртъвците, защото за тях е ,,позволено,, да се говори или само хубаво или нищо...
БЛАГОДАРЯ!

"Но кой, кой ще спаси красотата,
когато умира в его пролетта,
а в зимата се ражда суетата..."

въртят се нещата... понякога, рядко , но се получава... егото образа си на не одобри... от силата на пролетното слънце, осветило е то, грубите черти...! :)
Ето стих ти посветих- усмихни се ти! Зная, твърдо вярвам, Пролетта - в зимата вградила е по пролетовски, както тя умее... и ето виж- Зимата помилва се във Кълн!!!

Колко ме трогна само?!
Благодаря ти миличка...
най-вече за стихчето.

Красота...Ани целувка и аплодисменти....)))))браво....

благодаря ти, мила!
Добре дошла си...