Събличаш ме, когато... небето ми бездрешно от облаци крои ми риза, а душата ми застанала накриво... окото дразни, като кулата във Пиза... Събличаш ме, събличаш ме до вътре... и искаш всичко да ти кажа... а после в артистично целомъдрие в ефир да благодаря на ,,антуража,, А в ангелски пух той преоблечен на живота в гримьорната се дегримира и чужд се връща и далечен, когато болка те намира... Разкарай се! Ти... моя, сладка- Поезия в душевна катафалка.. Аз съм си аз - за себе си! Без нататък... А ти пирувай с ,,воайори,, до остатък.  

Ех...... какво значение има физическото събличане?

Съжалявам, не си разбрал, Ив...

различното винаги привлича. прегръдки.

прегръдки и за теб...

Думите ти са като нежни воали, танцуващи около нас. Уж мога през тях да надникна и да те разбера, но истината в тях - за теб така хармонична, в очите ми "слепи", се оглежда със смях!

няма нужда да казвам колко си ми скъпа и колко се радвам, че си тук...