... че, човек се учи от грешките... На кой му хрумна тази тъпа идея?! до ръба на таблата роптаят пешките, ала продължават да играят в нея... и трупат грешки на версия и смее се съдбата с устни, описала поредния ,,месия,, с молива на мечтите пусти... ... и падат грешките, като узрели круши в душата ти, те гният мълчаливо... малцина от тях ще се научат... да не ги приспиват с вино... ... че грешките не са случаен епизод... който можеш, ако искаш да пропуснеш... Ти повтаряш ги в своя си живот... защото не можеш да ги пуснеш... ... да си отидат, без да се завърнат... като блудници, поробени от теб... мечтаеш опит да ти върнат,
а ги черпиш с кървав сладолед... 

Всяка грешка е човешка,
нашият живот-игра като белот.
Играеш докато излезеш
и чак в отвъдното навлезеш!

-живи няма начин да не грешим. Горчивината от грешките е неприятна, но за някои е ежедневие. Това са елексира на глупаците, те винаги ще си хапват от твоят кървав сладолед.....

благодаря ти, че коментира.