... да ти кажа, че без теб не мога... в този толкова объркан свят... че ще изсъхна от тревога, като неполиван цвят... Лъжа ще бъде. И двамата го знаем... Тези думи взети в заем тъй жадувани, и тъй красиви... са от приказките причудливи... ... да ти кажа, че за тебе ще сваля звездите ококорили от страх очи... Лъжа ще бъде, те горките... са от времето на нашите деди... и все стоят си несвалени...
... да ти кажа, че ще бъда Джин на твоите мечти... Не мога да го обещая. Ще се промениш и ти... и ще си спомниш за хвърчилото в безкрая... понесло те в непознати  тайни висоти... ... ще ти кажа две думи простички съвсем, съвсем обикновени... без метафори и срички преброени... ...Без тебе мога. И няма да умра... ако си отидеш в миг незнаен... Лъжа ли е? И двамата не знаем... ... но и в сън сънуван пак да прошептиш... ,,Нещо, нещичко кажи ми,,... ще ти кажа да заспиш, че само ти...  във мене раждаш всички думи...

:)))))))))))

Малко тъжни мисли са те налегнали. Дано само не са от ежедневието ти. Съвременно звучи. В пътеката на живота понякога става много тясно и може само един да премине, но в никакъв случай не трябва да заличаваш следите си, за да може този, който те последва да намери безпогрешно пътя към сърцето ти/то. Хубава седмица Ани!

...Без тебе мога. И няма да умра...

Винаги съм била на това мнение и аз...
но понякога е по- важно да замълчиш...
Много ти благодаря, че си тук!

Успешна седмица и на теб, aip55!

Права си, разбира се...
Желая ти и аз най- емоционалната седмица, която да те запали плодотворно...