Блогът на Анахид ::. . . а след 12 задължително вали. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.04.2013 01:46 - ... а след 12 задължително вали...

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 3088 Коментари: 16 Гласове:

12 бе и нощта отново хукна, от себе си уплашена сърна... От очите й една сълза търкулна два черни облака... И заваля... В дънер стар откри хралупа и скри се от дъжда плющящ. Мечтата си остави да куцука по пътя след своя кочияш... Денят се пукна, в локви се огледа... безмилостно ги слънцето изпи и вече... нямаше следа от нея... Нощта с разплакани очи... Забравиха я, забравиха я всички, като черно циганче, като изстинало кафе дори онези сладкопойни птички дето сгушваха се в нейното небе... Сама остана в света милионен... Съвсем сама, а беше тъй студено... Сама, като войник оловен... да умре, дори не беше позволено... И нямаше никой, средство или сила, магията от нея да свали... До 12 беше пеперудено безкрила... а след 12 задължително вали...
п.п.
... зная, че приятелството дори в реалния живот се е превърнало в нещо не само относително, а и нарицателно за обратното, за което е наричано... камо ли тук... в нета... да вярваме, че има такова... ... нямаше ме доста време тук в блога... Не вярвах, че ще липсвам на някого... с моите писания, които повечето пъти си разбирам само аз... но много от вас продължиха да гласуват за блога ми до края, дори и да не връщах гласовете... Не само това... Получих доста лични съобщения, в които ми казвахте, че се тревожите за мен и ме питахте как съм и кога ще публикувам... ... Не можех да повярвам наистина! Толкова ме стоплиха и зарадваха всички те... БЛАГОДАРЯ ВИ! Благодаря ви от цялото си същество... НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ!

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

...MUTE IS MY SORROW...
ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
Ремонт на вентилатори в София

Следващ постинг

Предишен постинг

РИТОРИЧНО

... АКО МОЖЕХА ДУМИТЕ ДА ПРОГОВОРЯТ...

Коментари

1. aip55 - Така е Ани
16.04.2013 06:46

Денят винаги е бил консуматор във животът ни. Изпива нашият труд, пот и мъка, за да дойде нощта, да си починиме, събиреме сили за утрешният ден от 12 до 12......Добре дошла отново при нас!