Постинг
27.01.2013 20:14 -
ВЗИМАЙ И БЯГАЙ!
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 2259 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2013 21:18
Прочетен: 2259 Коментари: 13 Гласове:
13
Последна промяна: 27.01.2013 21:18
- Закъсняваме! Хайде по-дяволите, побързай!- викна жена ми и изпуфтя.
Излязох от спалнята облечен в костюм и вратовръзка, които тя беше избрала.
Имах служебна вечеря, трябваше да присъстваме семейно. Пълна глупост, ако питате мен, но мен никой не ме питаше...
- Ейй, една вратовръзка даже не можеш да сложиш като хората.... извика жена ми и се втурна да я дооправи.
- Какво ли ще правиш без мен?- попита, но така сякаш знаеше отговора.
Пристигнахме в ресторанта. Почти всички от колегите бяха там. Седнахме, поръчахме и се започна... анализи, отчети, калкулации... Шефа беше в стихията си...
Питах се, защо е това бля-бля, като всичко беше ясно... Щеше да се избира нов управител. И това трябваше да стане официално на тържествена вечеря.
Не помня точно кога я видях...
Седеше на бара облечена в златисто-бежово... Имаше примамващ шоколадов тен, а черната й коса беше събрана с шнола. Личеше си, че беше от класа или поне стила й беше такъв... Пушеше ,,More,, пиеше червено вино.... и беше сама. Когато за миг зърнах лицето й нещо в стомаха ме прободе...
И тогава си спомних как жена ми ме попита, какво ли съм щял да правя без нея...
Какво ли, наистина? Опитах се да си представя... какво ли е да имаш такава жена... и да живееш с нея... Изчервих се. После обаче, като върл счетоводител се опитах да си представя... как тя... може би обича скъпи вечери, в скъпи ресторанти, ол инклузиви в чужбина през лятото и може би ски в Алпите... Стомахът ми се сви... и аз разбрах, че всяка жаба трябва да си знае гьола...
Опитвах се да не я гледам непрекъснато... Чудех се накъде да погледна, за да мога отново да върна поглед в нея... когато очите ни се срещнаха за част от секундата. Не! Не можеше да ме гледа... Обърнах се да видя кой е зад мен... и видях някакъв излъскан бастун, който пиеше уиски...
А жена ми беше в еуфория...Кудкудякаше с колегите, опитваше се да направи впечатление на шефа. Горката, не знаеше, че новия управител вече е избран и това не бях аз.
Едва издържах... Баси и тъпата вечеря... Питах се кога ще е най-удобно да тръгнем, когато токът внезапно спря. Представяте ли си?! Да спре тока в най-лъскавия ресторант в града?! Настана суматоха, всички се суетяха... питаха, говореха, шушукаха... А аз потънал в апатия просто чаках... и си представях, колко удобно щеше да ми бъде в нас пред телевизора, когато изведнъж усетих... нечии устни по тила до ухото ми... и нечии коси, които ме заляха с неповторим аромат на жена...
Гипсирах се! Да, знам, че ми вярвате... Но това не беше всичко... Жена ми беше до мен по-дяволите!!! Ужас!
След малко същите нечии ръце ме хванаха за глезените толкова силно и стряскащо,
сякаш ми казваха ,, Тихо!,, А после промъквайки се през вътрешната част на бедрата ми стигнаха до колана, до ципа... ииииии... аз просто... замръзнах от жега...
от неуписуемата влажна и гореща топлина, която ме заля и изопна сетивата ми, когато потънах в нея...
Не помня, имах ли някакъв шанс изобщо, дори пред себе си да задам стотиците въпроси, които стреляха в съзнанието ми, но чувствах как постепенно, ала всъщност доста бързо се приближавах до края... И точно, когато бях близо до върха чух жена ми, сякаш от бездна да ми казва:
- След малко щели да го пуснат...
Изригнах от ужас, страх, вцепенение и от най-върховното удоволствие, което някога съм усещал...
Ръцете закопчаха ципа ми, колана ми и... всичко свърши.
Тока дойде.
Бях ... е, не мога да го опиша....
Отново настана суматоха и говорилнята взе връх... Музиката зазвуча и глътна всяко неудобство... Всичко беше отново, както преди...
Погледнах първо към бара, но нея я нямаше... Стана ми тъпо.
След малко всички приключиха с последните си питиета и се заговори за тръгване.
Отидох до бара, за да платя сметката... та нали аз, простия счетоводител отговарях затова...
Бармана подаде сметката, а аз парите, когато на плота пред нейния стол видях салфетка с избърсано червило и запалка....
Грабнах запалката по инерция и аз не знам защо... Започнах да я разглеждам, пишеше нещо на някакъв език... а бармана ме стресна:
- Рестото Ви, моля!
Напъхах бакнтотите и запалката в джоба си и всички си тръгнахме. Прибрахме се с жена ми в къщи и аз веднага си легнах. Бях объркан и развълнуван от случилото се и не ми се говореше с нея. Тя обаче си легна доста по-късн и не спа спокойно през цялата нощ.
Събудих се... Главата ме цепеше яко... Погледнах часовника и с ужас разбрах, че закъснявам за работа... Жена ми не го беше навила, нещо което не й беше присъщо... После, си казах ще размишлявам по този въпрос, оправих се и се втурнах към службата.
През почивката, както обикновено излязохме да изпушим по един фас и аз бръкнах в джоба си за огънче. Някак съвсем естествено запалих с нейната запалка.... И когато я погледнах в ръката си, сякаш я виждах за пръв път, колежката ми я грабна от ръцете ми и извика:
- Я, каква хубава запалка... Хм, и пише на френски... ,,Взимай и бягай!,, Колко интересно!- каза тя и ме погледна...
Аз стоях вцепенен, както тогава, когато почувствах ръцете й по мен... Добре, че почивката свърши и всички се запътиха обратно на работа.
Прибрах се за вечеря навреме. Жена ми беше сготвила любимото ми печено.Когато привършихме с вечерята излязохме на терасата за по питие и цигара.
Бръкнах в джоба си да запаля, но се сетих, че запалката остана в колежката ми.
Тогава жена ми извади някаква запалка , запали си и ми я подаде.
Когато посегнах да си запаля, видях надписа ,,Взимай и бягай,, и отново се вцепених...
Излязох от спалнята облечен в костюм и вратовръзка, които тя беше избрала.
Имах служебна вечеря, трябваше да присъстваме семейно. Пълна глупост, ако питате мен, но мен никой не ме питаше...
- Ейй, една вратовръзка даже не можеш да сложиш като хората.... извика жена ми и се втурна да я дооправи.
- Какво ли ще правиш без мен?- попита, но така сякаш знаеше отговора.
Пристигнахме в ресторанта. Почти всички от колегите бяха там. Седнахме, поръчахме и се започна... анализи, отчети, калкулации... Шефа беше в стихията си...
Питах се, защо е това бля-бля, като всичко беше ясно... Щеше да се избира нов управител. И това трябваше да стане официално на тържествена вечеря.
Не помня точно кога я видях...
Седеше на бара облечена в златисто-бежово... Имаше примамващ шоколадов тен, а черната й коса беше събрана с шнола. Личеше си, че беше от класа или поне стила й беше такъв... Пушеше ,,More,, пиеше червено вино.... и беше сама. Когато за миг зърнах лицето й нещо в стомаха ме прободе...
И тогава си спомних как жена ми ме попита, какво ли съм щял да правя без нея...
Какво ли, наистина? Опитах се да си представя... какво ли е да имаш такава жена... и да живееш с нея... Изчервих се. После обаче, като върл счетоводител се опитах да си представя... как тя... може би обича скъпи вечери, в скъпи ресторанти, ол инклузиви в чужбина през лятото и може би ски в Алпите... Стомахът ми се сви... и аз разбрах, че всяка жаба трябва да си знае гьола...
Опитвах се да не я гледам непрекъснато... Чудех се накъде да погледна, за да мога отново да върна поглед в нея... когато очите ни се срещнаха за част от секундата. Не! Не можеше да ме гледа... Обърнах се да видя кой е зад мен... и видях някакъв излъскан бастун, който пиеше уиски...
А жена ми беше в еуфория...Кудкудякаше с колегите, опитваше се да направи впечатление на шефа. Горката, не знаеше, че новия управител вече е избран и това не бях аз.
Едва издържах... Баси и тъпата вечеря... Питах се кога ще е най-удобно да тръгнем, когато токът внезапно спря. Представяте ли си?! Да спре тока в най-лъскавия ресторант в града?! Настана суматоха, всички се суетяха... питаха, говореха, шушукаха... А аз потънал в апатия просто чаках... и си представях, колко удобно щеше да ми бъде в нас пред телевизора, когато изведнъж усетих... нечии устни по тила до ухото ми... и нечии коси, които ме заляха с неповторим аромат на жена...
Гипсирах се! Да, знам, че ми вярвате... Но това не беше всичко... Жена ми беше до мен по-дяволите!!! Ужас!
След малко същите нечии ръце ме хванаха за глезените толкова силно и стряскащо,
сякаш ми казваха ,, Тихо!,, А после промъквайки се през вътрешната част на бедрата ми стигнаха до колана, до ципа... ииииии... аз просто... замръзнах от жега...
от неуписуемата влажна и гореща топлина, която ме заля и изопна сетивата ми, когато потънах в нея...
Не помня, имах ли някакъв шанс изобщо, дори пред себе си да задам стотиците въпроси, които стреляха в съзнанието ми, но чувствах как постепенно, ала всъщност доста бързо се приближавах до края... И точно, когато бях близо до върха чух жена ми, сякаш от бездна да ми казва:
- След малко щели да го пуснат...
Изригнах от ужас, страх, вцепенение и от най-върховното удоволствие, което някога съм усещал...
Ръцете закопчаха ципа ми, колана ми и... всичко свърши.
Тока дойде.
Бях ... е, не мога да го опиша....
Отново настана суматоха и говорилнята взе връх... Музиката зазвуча и глътна всяко неудобство... Всичко беше отново, както преди...
Погледнах първо към бара, но нея я нямаше... Стана ми тъпо.
След малко всички приключиха с последните си питиета и се заговори за тръгване.
Отидох до бара, за да платя сметката... та нали аз, простия счетоводител отговарях затова...
Бармана подаде сметката, а аз парите, когато на плота пред нейния стол видях салфетка с избърсано червило и запалка....
Грабнах запалката по инерция и аз не знам защо... Започнах да я разглеждам, пишеше нещо на някакъв език... а бармана ме стресна:
- Рестото Ви, моля!
Напъхах бакнтотите и запалката в джоба си и всички си тръгнахме. Прибрахме се с жена ми в къщи и аз веднага си легнах. Бях объркан и развълнуван от случилото се и не ми се говореше с нея. Тя обаче си легна доста по-късн и не спа спокойно през цялата нощ.
Събудих се... Главата ме цепеше яко... Погледнах часовника и с ужас разбрах, че закъснявам за работа... Жена ми не го беше навила, нещо което не й беше присъщо... После, си казах ще размишлявам по този въпрос, оправих се и се втурнах към службата.
През почивката, както обикновено излязохме да изпушим по един фас и аз бръкнах в джоба си за огънче. Някак съвсем естествено запалих с нейната запалка.... И когато я погледнах в ръката си, сякаш я виждах за пръв път, колежката ми я грабна от ръцете ми и извика:
- Я, каква хубава запалка... Хм, и пише на френски... ,,Взимай и бягай!,, Колко интересно!- каза тя и ме погледна...
Аз стоях вцепенен, както тогава, когато почувствах ръцете й по мен... Добре, че почивката свърши и всички се запътиха обратно на работа.
Прибрах се за вечеря навреме. Жена ми беше сготвила любимото ми печено.Когато привършихме с вечерята излязохме на терасата за по питие и цигара.
Бръкнах в джоба си да запаля, но се сетих, че запалката остана в колежката ми.
Тогава жена ми извади някаква запалка , запали си и ми я подаде.
Когато посегнах да си запаля, видях надписа ,,Взимай и бягай,, и отново се вцепених...
Следващ постинг
Предишен постинг
Сладурка. Обичам провокациите.
цитирай Майсторлъка си е вече мъжка работа....Кога и как ще го стори...., а дали???
Чудесно си описала сивото ежедневие на чиновника с первезната култура и бюрократщина на немците. Бля - Бля - Klatsch! Без това не може. Всичко е куршум с изместен център. Влиза в сърцето, минава през джоба ти и излиза през носа. А от разменната монета на мислите с запалката е поучително конспиративна наблюдателност. От мене +++
цитирайЧудесно си описала сивото ежедневие на чиновника с первезната култура и бюрократщина на немците. Бля - Бля - Klatsch! Без това не може. Всичко е куршум с изместен център. Влиза в сърцето, минава през джоба ти и излиза през носа. А от разменната монета на мислите с запалката е поучително конспиративна наблюдателност. От мене +++
Усмихна ме твоят коментар и ми стопли сърцето...
цитирайТози разказ е писан много отдавна, още когато живеех в София.
Публикувах го отново, защото тогава по онова време не беше акумулирал достатъчно внимание.
цитирайПубликувах го отново, защото тогава по онова време не беше акумулирал достатъчно внимание.
5.
анонимен -
Как точно си ни описала, Ан :)
28.01.2013 09:35
28.01.2013 09:35
нас мъжете, живеещи скучновато, закопняли за случване :)
А fakti е права за целомъдрието...
Усмихнат ден! :-)
цитирайА fakti е права за целомъдрието...
Усмихнат ден! :-)
Дидо, ти ли си?
... Нямах предвид да описвам всички мъже....
Нямах никаква идея, докато го пишех... просто се изля за 5 мин.
както винаги става, когато имам муза...
А сега тя отново избяга...
Благодаря!
цитирай... Нямах предвид да описвам всички мъже....
Нямах никаква идея, докато го пишех... просто се изля за 5 мин.
както винаги става, когато имам муза...
А сега тя отново избяга...
Благодаря!
когато най-малко я очакваш. Сега виждам, че компа ми пак не ме взима на сериозно и ме третира анонимно :))) Добре, че си ме познаваш по... ти си знаеш.
Приятен ден и... да ти дойде МУЗА на гости ;-)
цитирайПриятен ден и... да ти дойде МУЗА на гости ;-)
8.
hristo27 -
Не знаеш от кой ръкав на фокусника ще ...
29.01.2013 14:59
29.01.2013 14:59
Не знаеш от кой ръкав на фокусника ще изкочи заека... :)
цитирайБлагодаря ти, братле...
Да, познавам те по... знам си...
Дано си прав за музата...
цитирайДа, познавам те по... знам си...
Дано си прав за музата...
Здравей!
Не знам наистина...
а фокусника го няма....
Благодаря ти!
цитирайНе знам наистина...
а фокусника го няма....
Благодаря ти!
11.
baskeret -
Напоследък Най-хубавите неща ми се случват когато до мене е жена ми :)
30.01.2013 13:53
30.01.2013 13:53
Сега разбрах ползата да се движим заедно! Освен това й бях подарил една запалка която тя загуби, и аз й натяквах това на майтап години наред и тя не пипа запалки! :)
цитирайХе-хе, разсмя ме... ама наистина...
Много остроумно! Хареса ми!
Благодаря ти за коментара.
Специално за теб ще пусна още един разказ с образното присъствие на съпругата... ще ми е интересно да го коментираш.
цитирайМного остроумно! Хареса ми!
Благодаря ти за коментара.
Специално за теб ще пусна още един разказ с образното присъствие на съпругата... ще ми е интересно да го коментираш.
:)
цитирай
