Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2013 21:21 - Плащам! Моля, сметката...
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 4276 Коментари: 14 Гласове:
25

Последна промяна: 05.01.2013 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Аз не те избрах
 
 
 
Аз не те избрах, а другата...
  дивата, тръпнеща от страст.
  Другата-във мен.Отиде си,
 завинаги и безвъзвратно!
 
 
 
Остави ме сама, виновна,
       
с греховете нейни да живея!         
 
 
 
по идея на Аден Авопош     
                                                                                                                                                         
 
                                                                                                                
 
 
                                                                     
                                                             
Прередиха ме където раздаваха любов,
там мястото, уви не бе свободно...
и в страст избухнала от порив нов
изгарях лудо във нощта виновна...
разсъбличайки и пак, и пак страстта
в червеното на младост непреклонна.
А денят изтриваше, като салфетка
червилото ми снощно, лудостта ми в клетка,
във студ заключваше безцеремонно...
И блестеше в очите ти въпрос,
по- остър от ловджийски нож,
в луната ме търсеше отново,
но слънцето гореше ни до голо...
Защото аз не те избрах,
онази другата във мене беше,
която с тебе тръпнеше в екстаз
и лудост в очите й крещеше...
Замина си. Отиде си. Да се върне, няма.
Днес годините рисуват я пастелно...
Наказа ме със тебе за измама,
греховете си да връщам, сякаш ресто...
Сега съм цяла. Тишината ме пригалва...
Кръвта във мен отдавна не кипи...  Добре...
само споменът за другата проплаква
в средата между твойте рамене...
Не! Днес не плача за дивото лято,
взело на хълбок нестинарска ми жар...
Плача за себе си съвсем осъзнато
и тъгата ми свети в мен като фар...
че на стената от сватбената снимка
петното жълто обесило ме в примка...
боде в сърцето ми с платежен бон
и плащам аз, и аз ще плащам
до сетен дъх за онзи стон...
Дали аз закъснях или времето бързаше,
там където отдавна раздаваха любов
и страстта ми тогава очите ми вързала
на тишината ми мъртва днес е покров...


                                                     ,,Дали аз закъснях или времето бързаше,,
                                                                                                           Щурците










Гласувай:
26
1



1. allly - Чудесно!:)
04.01.2013 22:21
Чудесно!:)
цитирай
2. anibel - Благодаря ти!
04.01.2013 22:27
Али, приятно е да бъдеш тук!
цитирай
3. rego - А всичко започва с. . . В мрака, като ...
04.01.2013 22:35
А всичко започва с ...
В мрака, като паметник те чакам ....
:)
цитирай
4. faktifakti - Изповедите винаги ме изпълват с възхищение.
04.01.2013 22:59
За да изповядаш себе си е нужна голяма доза смелост.. дори в стих, за който можеш винаги да кажеш, че е художествена измислица. Уважавам смелите.
цитирай
5. socialasisstant - ПЕРФЕКТНО!
04.01.2013 23:07
Перфектно !
Отдавна не съм имала такива сладки сълзи в очите си !
Сякаш е написано за мен, но вярвам много ще се разпознаят !
Точните думи и словосъчетания !
Просто не мога да чета други вече !
Поздравления !!!
цитирай
6. aip55 - За пореден път
04.01.2013 23:15
За пореден път показа контраста на абстракта:
И блестеше в очите ти въпрос,
по- остър от ловджийски нож,
в луната ме търсеше отново,
но слънцето гореше ни до голо...
Силно! Нестандартна мисъл подплатена с нестинарската ти жар. Поздрав.
Тук ти е силата, а не на войната с Полигор. Не можеш да го преобразиш, защото така е решила и създала природата, а в борбата с природата няма победители.
цитирай
7. anibel - Благодаря ти особено,rego, предвид редките ти коментари...
04.01.2013 23:24
rego написа:
А всичко започва с ...
В мрака, като паметник те чакам ....
:)


Не знаех, че започва така...
Чувала съм само за началото с кафето...
но аз все пак съм старомодно момиче...:)
цитирай
8. anibel - Че съм смела, хм... май съм смела,faktifakti...
04.01.2013 23:27
faktifakti написа:
За да изповядаш себе си е нужна голяма доза смелост.. дори в стих, за който можеш винаги да кажеш, че е художествена измислица. Уважавам смелите.


или поне се опитвам да не бъда плазмодий...
Но изповедта наистина не е моя, а на вдъхновителката ми socialasisstant- Аден,
която ми разказа една история...
Много се радвам, че си тук! Ама много...
цитирай
9. anibel - socialasisstant... Аден, миличка...
04.01.2013 23:29
Благодаря ти от дъното на цялата си душа!
Ти не можеш да четеш други, а аз не мога да пиша без теб...
така че, забърквай новата провокация за мен, ок?
Поздрав за теб, мила!
цитирай
10. anibel - aip55, колко се радвам, че си тук!
04.01.2013 23:31
Победители има навсякъде, повярвай ми...
Природата... в джунглата... оцеляват силните, нали?
Благодаря ти, че харесваш стихото ми отново...
цитирай
11. mariniki - чудесно е, Ани...
05.01.2013 10:36
вълнуващо написано...
поздравявам те..
цитирай
12. anibel - Благодаря ти,
05.01.2013 17:04
mariniki, зарадва ме!
цитирай
13. raiavid - Браво!
06.01.2013 18:52
Интересно виждане на нещата от живота.
И интересно подреждане на стих.
цитирай
14. anibel - raiavid,
06.01.2013 20:55
Благодаря за коментара, зарадва ме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 707164
Постинги: 532
Коментари: 2353
Гласове: 6840
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол