Галиш ме, но защо ли в мрака острие вместо ръка посяга? Целуваш ме, но устните ти меки имат вкус на сребърни монети... И очите ти, когато ме поглеждаш са къс стъкло без цвят и принадлежност. През тях душата ти не виждам и изгарям в дива безнадеждност. Тялото ти някога във страст горяло, сега като змия до мене се е свряло... Животът някога от теб струял, сега е пуст бостан от слънце прегорял... Ще счупя острието на половина! Нека нежност е ръката ти любима... а устните ти нека да са медовина от тях да пия с жажда нетърпима. Бостана с две ръце ще преобърна, в рохка пръст сърцето си ще сложа. Змията с любовта си ще загърна и ще изхвърля напуканата кожа... Ала очите ти, когато те погледна, са пак стъкло без цвят и принадлежност... Душата ти отново другаде е блудна    а моята  танцува с безнадеждност...  

Когато очите са стъкло без цвят и принадлежност нищо не може да се направи.
Всичко е безнадеждно празно въпреки нежността, любовта, топлината, която излъчваме.
"Бостанът" е изпепелен безвъзвратно.

Пожелавам ти стихотворението да е само отлично творческо попадение!
Бъди много щастлива!

Навярно очите почти не се променят... И издават човека...

Само стихотворение е да...
Благодаря ти за хубавия коментар!

Че го издават, издават го...
но съм чувала, че се променят
в зависимост от това какви чувства изпитваме...
Благодаря ти, че коментира!

Много силен стих!

Твоето мнение ме зарадва особено...

За творческо попадение, без изживяване е НЕВЕРОЯТНО !!!

Много благодаря за оценката!
Голяма част от моите са все такива...

Безнадежност- не обичам тази дума ,

но като прочетох стиха ти, неусетно, тя влезе в сърцето ми!

Как го правиш ? Ти си владетелка на думите !

Добре съм, усетих аромата на "медовината".

Писах много отдавна, сигурно има няма 10 години...
Благодаря ти, миличка, благодаря ти много!

Силно пишеш, Анабел! Напомняш ми вулкан в ерупция.Обичам да се връщам в блога ти и да те чета отново и отново. Само не знам за какво са тия минуси. Май някой се интересува живо от тебе.

Шарен свят! Приливи и отливи! Ще има контраст винаги (+ или -). Ани стои твърдо и с едни гърди напред пред минусовите дребни и завистливи душици. + от мене

Безлюбовие... Жалко. Така преминава половин живот...

АЗ ИСКАМ ВОДОПАДИ ОТ СВЕТЛИНА


Луната, морето, което
безспирно ми шепне „недей”!
А мирис на ялово лято
отново подвиква „налей”!

и аплодисменти от мен, Ани...

И очите ти, когато ме поглеждаш
са къс стъкло без цвят и принадлежност.

объркването.

а факти факти факти факти факти

За съжаление любовта е като сделка.Винаги едната страна е ощетена накрая,ако се прави краен сбор.

))))

Твоите думи са като черешката на тортата... Много ме зарадва!
Както казваше един мой познат... щом имаш минуси, значи си супер! Това е най-точния критерий. А сега именно той ми ги слага... хе хе
Просто зависи от коя страна на палачинката си...

Тук вече си абсолютно прав!
Супер дребна и мръсна душичка трябва да си, за да смяташ,
че с някакви си минуси можеш да си върнеш или отмъстиш
на някого...
То, ако ставаше само с постове и минуси ...
Е-хеееее, само си викам ,,Дано!,, хе-хе...

Благодаря за коментара!
Тъжно е да.
Слава Богу, за мен е само стих...

Благодаря ти, миличка!

е най-силният факт ... хе хе
БЛАГОДАРЯ ТИ!

Трогната съм от твоя коментар,
макар да не схванах какво искаш да кажеш...
Благодаря ти!

Тежко на онези, които виждат любовта, като сделка...
защото вече няма да има смисъл да живеят!
Благодаря ти за коментара!

човек може да се огледа в своята безнадежност...Кристалните очи също не могат и да четат, текста им се размазва от злоба, завист и какво ли още не, а на тези осем тук-и душите им са кристализирали.
Наздраве!

Благодаря ти, братле!
Благодаря на всички за подкрепата!

Да те обидя, но стихът като цяло е слаб ...
Тези дето хвалят или не разбират, или са преструванковци,
ИЛИ ГИ Е СТРАХ ОТ ТЕБ... или са подмазвачи.
Не искат да си сложат таралеж в гащите.
Като те гледат каква люта битка водиш с Ферхюнде.
За тебе важно не дали този, който се осмелява да вземе отношение към написаното от теб е стар, млад, жена или мъж, туркиня или българка,
а дали ти казва истината, доколкото я разбира и познава.
Има отделни стихове, добри образи хубави, ноо... като цяло - стихото е слабо.
Тези, които те хвалят те подценяват като човек и интелект, за да хвалят нещо, което не е за хвалене.
На теб не ти е нужна подкрепата на Пульо и Сульо, защото в изкуството с чужда подкрепа се става подражател, а приятелски съвети, и добронамерена и приятелска критика, или похвала...
Чети бе, Теория на литературата, техника на стиха, Ботев, Вазов, Вапцаров, Яворов, Блок, Бърнс, Шекспир, Гьоте, Пушкин, Ясенов,Байрон, Шели,нашите нови и най - нови поети и поетеси. Чети световните поети, имаме добри преводи.
Сравнявай написаното от теб с написаното от тях и
САМА СИ ПРАВИ ИЗВОДИТЕ И СЕБЕПРЕЦЕНКИТе.
Другото е от лукавия...
Изглеждаш интелигентна жена и не се слушай неискрени хвалби на кретени и подмазвачи, а цени тези, които ти казват добронамерено истината, колкото и неприятна да е тя, защото тя ти помага да се самоусъвършенствуваш като човек и творец.
Извинявай, че пиша настоящето, но без да искам попаднах на вашите кавги и ми стана много тъжно, че се занимавате с глупости.
Много гении в поезията като Блейк, Шели и По, и много други не са били признати за големи поети приживе, оставали са неразбрани от съвременниците.
Което не им е попречило днес да са признати за гении.
САМО ВРЕМЕТО ИМА ПОСЛЕДНАТА ДУМА, КОЕ НАИСТИНА ОТ НАПИСАНОТО, ОТ СЪЗДАДЕНОТО ОТ ХОРАТА НА ИЗКУСТВОТО Е НЕПРЕХОДНО И ВЕЧНО.

Първо искам да Ви благодаря за дългия коментар, явно все пак съм Ви провокирала с нещо, надявам се с добро... за да ми отделите толкова от времето си...
Отговарям по ред...
Изобщо не се чувствам обидена.
Е, може би малко... но не от сладникавото и фалшиво определение - градивна критика, а от това, че сте си позволили да ме анализирате и да ми давате съвети без да ме познавате изобщо. Ще обясня...
Първо... Аз не се смятам за нещо... поетеса, дори... Не! Пиша за удоволствие, това е в кръвта ми още от дете... Нямам намерение да се развивам в тази област и да ставам някаква величина... Стига ми, че хората ме харесват и да, за Ваше съжаление аз им вярвам. Разбира се, че не на всички, да, достатъчно съм интелигентна, за да различа фалша от искреността...

Не съм страшна. Ферхунде-Полигор-Павел Горинов го остави... Който каквото си надроби, ще си го сърба рано или късно, при него се случи малко късно, но.... просто така пожела съдбата...
Изреждаш ми имена на величия, които да чета ,, Чети, бе...,, казваш...
Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че аз не чета никого... освен Дамян Дамянов и приятелите си, които ме четат, а не просто гласуват...
Не чета... има си причини, както казах нямам амбиции в творческата си дейност, не искам да оставам вечна и непреходна... Човекът е най-жестокото нещо на този свят, защото забравя ВСИЧКО.
Наистина няма значение... кой ми пише коментари, хубави или лоши... турчин или българин и няма нужда да се чувства смел, за да ми ги пише... Както виждаш, не хапя, нали?
Накрая само един въпрос...
Признавам, не съм чела нищо от блога Ви, но...
Вие въз основата на кое и какво оценявате моето стихотворение? И вместо да ми пишете толкова много, за да ме поучавате личностно... да бяхте анализирали стихотворението ми, по-точно, кое му е слабото, та да науча нещо от Вас и добронамерената Ви приятелска критика... м? В знак на приятелство Ви добавям в любимите си блогове и очаквам коментарите Ви отново. БЛАГОДАРЯ!