Постинг
21.12.2012 17:46 -
1 % НАИВНИТЕТ
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2012 18:06
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.12.2012 18:06
Аз паля цигара в дванайсет и пет, всички плъхове стари сънуват свой свят... Фаса си смачквам в пепелника - живот
и раздирам от себе си лепкав хомот...
Нова земя, нов светъл обят ще създам от сърцето си приказен свят, треви ще поникнат без бензинови пари, небето без карма преродено ще гали... Хората нови ще бъдат с души, света ще опазят от сиви мъгли... Докрай ще пораснат чисти деца, вместо звезди ще засветят милиони слънца. И ще бъде хубаво, тъй хубаво само... че... старите плъхове изядоха семето... Семето чисто, което покълна, когато бяхме с тебе на хълма и чисто по детски вярвахме, вярвахме, че свят от любов само създаваме...
п.п Вдъхновена от историята за
прехода на Моисей
Няма коментари
