по идея на Аден Авопош
фотография на Евдокия Тонева    
 
Красиви вещици с извити вежди 
втренчено ме гледат... 
а някога били са феи те... 
И питам се във мен какво ли виждат 
старица, мъж или дете? 
Дали пък случайно не видяха 
под черната ми дреха две крила, 
които някога летяха, 
а сега хвърча с метла... 
Подушиха в дъха ми  аромат на кръв 
че обичам да ранявам непременно пръв... 
В сърцето ли видяха решетка от змии 
студено да го пазят от ангели добри... 
Гледат ме със поглед дързък,  
не премигват даже със очи, 
а от този поглед, сякаш близък 
в душата ми започва да сълзи... 
Какво сте зяпнали за Бога?! 
Да, била съм мъничко дете, 
под стълба-къщичка на двора, 
пишех  нови светове... 
Ала после...  
После болката дойде... 
и аз изпращах я при други... 
Душата ми - преспапие 
се топлеше от чужди сълзи... 
Ще тръгваме ли? Накъде?! 
С вас не тръгвам, като мен сте същи...
Красиви вещици - забравено дете...
Мрак ми изпратете най-могъщи...
в мен бялото да порасте...

Готически.

поласкана съм от твоята оценка.

Невероятна си! Стиховете ти са огнени, изгарящи! А казваше, че няма нищо за казване!

Много ме зарадва!
Ама аз наистина нямах...
просто се появи Аден и ме провокира...
Първите три строфи са нейни,
а аз ги довърших.
Още веднъж много благодаря за думите ти!

ЗАШЕМЕТЯВАЩА ! ТИ СИ ПОЕТОТЕРАПЕВ ! ПРЕПУСНАХ ШЕМЕТНО С ТЕЗИ ДЯВОЛИЦИ, ЗАДЪХАХ СЕ, БЕШЕ ТОЛКОВА ХУБАВО! КАК ДА ЗАСПЯ СЕГА?! ТЕ ВСЕ ОЩЕ ВТРЕНЧЕНО МЕ ГЛЕДАТ!

беше ми трудничко, честно да ти кажа...
но сега се радвам, че успях да ти се харесам отново

Неда Шопова?...:)

Да-а-а... Кое е по-силното у нас? Злото или доброто...

Колко истина има тук.Доброто,истинското,неподправеното в очите на дете.Дядо ми казваше,че всички си оставаме деца до края и търси ме доброто във всеки и във всичко.Не спирай да го търсиш приятелко.

Да , много силен стих !
Поздрави , Анибел !

-

Това как да го разбирам?
Коя е Неда Шопова?
Може ли малко упътване?

Във всеки е различно...
Важното е доброто да е над 50 процента...
Благодаря ти!

Благодаря ти...
но едва ли мога, като теб...

Благодаря!
За мен е чест!

Не ти ли омръзна?
Благодаря за минусите все пак...
Те всъщност са XXXL плюсове за мен...
Хе -хе... и много ,,поздрави,, на rustama, pin, zicorad и многото други...

думите са като огнени пламъци...
Браво, Анибел... и топъл
поздрав за теб..

че никога не ме забравяш...

Може би тези които ти дават минуси искат да си вземат като бонус някоя от твоите вещици, за да заприличат на вещици. А, както знаеме от легендите вещиците са грозни и завистливи изчадия на природата. Подари им ги като бонус и да не забравиш да им подариш и по една метла, не ги оставяй сакати и недъгави в мислите им.
БРАВО и бръснеща мисъл като морски бриз +++++++

Няколко дни вече го чета и препрочитам... и нищо не смея да ти напиша като коментар... а ми се иска мълчанието да ти каже всичко.
Аплодисменти!!!

Грозните вещици от легендите са ясни. Тук става въпрос за КРАСИВИ вещици! Така е в поезията- смесват се несъвместими понятия, но резултата е разпознаваем! Красивото лице и леденото сърце- не е ли една печеливша комбинация днес?! Често се случва такива вещици да те употребят, ти го разбираш, но леденият им чар те правят безпомощен, въздишаш безпомощно и продължаваш нататък.

Вече се чудех... кога ли ще дойдеш?!

Остави това за минусите... Изобщо не е важно. Знам кой е и даже се кефя, както казах...
Радвам се, че стихото ти харесва!

че това имаш предвид в трите свои строфи, щеше да ми бъде много по-лесно да напиша стихото, а и то щеше да стане - буря в чаша вода...
Определено е печеливша тази комбинация днес, пък и май винаги...

Вълнуващо е да видиш как три изречения прерастват в едно силно емоционално стихотвотение и са начало на нещо така неочаквано . Благодаря ти за добрите думи към мен!

Най-същественото за мен в този творба е, има ли надежда "в мен бялото да порасте..." ? Обратими ли са процесите , след като си преминал през огъня на разочарованията и сърцето ти е безчувствено като шепа пепел?

За всеки е различно...
Отговорът ми за теб е края на филма ,,Сам в къщи 2,,
Повярвай ми и го виж... само края - разговора на момчето с жената от парка с накацали гълъби по нея....
Може би ще напишеш нещо после...

Гледах края на филна "Сам в къщи"- 2, за целия нямах време. Впечатленията ми са само от тази сцена. Ето какво ми хрумна:

Сив гълъб, с пречупени криле
от джоба ми изпадна.
Хм...хартийка, непотребна вещ!
Да можех аз със нея да се стопля
...не става и за свещ !
НО СНЕГА КРАЙ МЕНЕ РАЗЛЮЛЯ СЕ,
ЗАМАХНА СЪС КРИЛЕ,
И БЯЛОТО ТАКА БЛЕСТЕШЕ
-ИЗБУХНА СПОМЕН ЗА ДЕТЕ!
ОЧИТЕ МУ, СРЕД ХИЛЯДИ СЛЪНЦА
ОГРЯХА ЛИЦЕТЕ МИ
напукано от студ !

ТОПЛО Е!...Отново сняг вали.

Силата на спомена, колкото и вълнуващ да е той - отслабва, остава неговата сянка. Тези "бели гълъби", които си подаряваме, за да не изпаднем в забрава, са част от любовта, а също и от надеждата...

Но не става въпрос точно за тази сцена...
а за онази, в която жената разказва на детето, че не винаги е била такава...
...Обичах казва и аз, но бях изоставена... От тогава се крия от любовта, от страх да не ме наранят отново...
А детето й разказа как му подарили любимите му мечтани розови кънки... Толкова си ги е харесвало, че решило да ги пази в кутията и да не ги носи...
- Знаеш ли какво стана с тях?- попита то жената
Ами омаляха ми...
Затова... каза й то, не си пази сърцето, защото, когато решиш да го използваш, то няма да работи... Рискувай и живей!
Разбира се, преразказвам ти по памет... но този разговор аз никога няма да забравя... Трогна ме неимоверно много...
Прегръщам те, скъпа Аден и ти желая смелост, смелост да живееш и да бъдеш себе си!

"не си пази сърцето, защото, когато решиш да го използваш, то няма да работи... "

ОЩЕ ЕДНО ПРОЗРЕНИЕ...БЛАГОДАРЯ ТИ!

ТОВА ВЕЧЕ МИ СЕ СЛУЧИ, А НЕ РАЗБИРАХ ЗАЩО...ВЯРВАХ, ЧЕ НЕУПОТРЕБЕНОТО МИ СЪРЦЕ ТРУПА КАЧЕСТВЕНА ЕНЕРГИЯ И ТОВА, КОЕТО ПРЕСТОИ ЩЕ Е ПО-ДОБРО ОТ ВСИЧКО ДОСЕГА.
ИМА МОМЕНТ , ОТ КОЙТО НАТАТЪК ПРЕДСТАВИТЕ ТИ ЗА САМИТЕ НАС НЕ СА ВЕРНИ.
ТОЧНИЯ МОМЕНТ ИДВА, УСМИХВА НИ СЕ, А НИЕ ПРОТЯГАМЕ РЪЦЕ, КОГАТО ВСИЧКО Е ОТМИНАЛО. ОСТАВЯМЕ ШАНСА ДА СИ ОТИДЕ, КАТО ЛЕНИВО СЕ САМОУСПОКОЯВАМЕ, ЧЕ ТОВА ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЕ ПОВТОРИ. ИЗНЕНАДА НИ СМЕ ЧЕ СЪРЦЕТО НЕ "РАБОТИ".

ТРУДНО Е, ЗАЩОТО САМОТАТА СЪЩО ВЕЧЕ МИ Е СВИДНА.

Но сега вече предполагам ще промениш нещо...