Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2012 22:40 - ЧЕРНОВА...
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 5795 Коментари: 20 Гласове:
21

Последна промяна: 25.11.2012 22:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота...
   Колко чист бе света, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, като майчина милувка...
  Ето и първата ми спирка... Втората, третата, десетата... Всеки ден в мен влизаха хора и независимо от това къде бяха тръгнали, не преставаха да ме оплюват, да ме цапат, да ме блъскат и въпреки това пак да имат нужда от мен...
Е, имаше и такива на чиито лица виждах усмивки, радост, смях... Те бяха предимно влюбени или просто млади хора необременени още от истинското лице на живота.
Гледах ги скептично с единия край на окото си и се връщах отново и отново, сякаш да се уверя, че ги има...
   Толкова много хора, толкова много хора минаваха през мен, всеки ден, толкова години...
Хора. Толкова различни, а всъщност еднакви до болка. Счупиха стъклата ми... Вече не виждах, както преди, когато бях по млад... Блъснаха ме. Бях в ремонт един месец. Цялото ми тяло беше смачкано, като прочетен вестник. Веднъж няколко пияни тинейджъри изпочупиха всичко в мен, рязаха, огъваха, тъпчеха...
   Но и от това се оправих. Лошото дойде, когато мотора се развали. Не искаше да работи повече. Умори се. Нямаше никакво желание да бъде поправен. И все пак го оправиха. Казаха, че щял да изкара още няколко месеца... Мамка им, защо не ме оставят на мира?! Да ме изхвърлят в моргата... Там ми е мястото. Но не! Те искат още и още и още!
Докога?! Докато стане нещо лошо на пътя, тогава ще търсят под вола теле, но никога няма да се погледнат в огледалото...
  Тъжен съм. Много съм тъжен. Тъжен и стар. Сам съм. Сам, сред хиляди хора... 
А искам да съм сам. Искам.
  Колко мръсен е света, когато денят свършваше... Птичките се прибираха по гнездата си... Слънцето обличаше розовата си нощница и се приготвяше за сън... Само хората отново жужаха с усти, не спираха да замърсяват дъха ми... с лошотия и егоизъм...
Колко болка има по света, Господи?! Колкото болка, толкова и простотия... Кой ражда болката, Господи?! Погледнете в огледалото...
  Прибраха ме в гаража. Най-после ще остана сам, поне за няколко часа...
Сам в тъгата си, в умората си... И този път ще приспя болката някакси... Ще си почина.
Нощта ще ме гушне, ще ме стопли от студ и аз ще потъна в нищото в блаженство...
 Тъкмо се бях унесал в мечти, когато чух познат шум... а после и спирачки. До мен паркира още един, като мен. После втори, трети, пети... Гаража се напълни целия.
   Не можех да повярам. Не, това не е истина! Нямаше да бъда сам, по дяволите! Фаровете ми се замъглиха. Не, нямаше мъгла... Не валеше и дъжд, мамка му! А от очите ми избягаха сто хиляди сълзи, сякаш държани в затвор... Полудях! Моторът ми заръмжа... Огледах се отново. Навсякъде беше пълно, навсякъде... Но не само в гаража, а и извън него... По улиците, по всяко свободно място, бяха паркирали стотици, хиляди, като мен... Гледаха ме, а не ме виждаха... Зад очите им нямаше нищо... Тъгата беше им взела достатъчно...
  Върнах се в себе си... И се замислих...
Кое беше по-гадно мамка му?!
Да съм сам и тъжен или сам и тъжен сред всички сами и тъжни автобуси...








Гласувай:
26
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Автобус или човек. Няма разлика. . .
25.11.2012 22:45
Автобус или човек. Няма разлика...
цитирай
2. etyna - Необичайно,
25.11.2012 22:50
интересно, силно...
Много харесах!
Бъди здрава и успешна!
цитирай
3. chalama - хей..авторе...
25.11.2012 23:56
браво!!!
цитирай
4. socialasisstant - златни песъчинки в пепелта на живота:
26.11.2012 00:18
слънцето погалваше уморените къщи, като майчина милувка...

и се връщах отново и отново, сякаш да се уверя, че ги има...

Слънцето обличаше розовата си нощница и се приготвяше за сън...

Нощта ще ме гушне, ще ме стопли от студ и аз ще потъна в нищото в блаженство...

А от очите ми избягаха сто хиляди сълзи, сякаш държани в затвор..

Гледаха ме, а не ме виждаха... Зад очите им нямаше нищо... Тъгата беше им взела достатъчно...

КОЛКОТО И ДА СИ ТЪЖЕН , САМОТЕН И СТАР, АКО ИМАШ ТАКЪВ ИЗКАЗ – ИМА НАДЕЖДА !

цитирай
5. stix - :(
26.11.2012 00:31
"Колко болка има по света, Господи?! Колкото болка, толкова и простотия... "
цитирай
6. ka4ak - дълго, се сърди!:(
26.11.2012 02:36
това е резултата!:(((
цитирай
7. mariniki - тъжен, замислящ текст...
26.11.2012 10:42
финалното изречение ме впечатли...
дилема, колкото тъжна, толкова и трогателна...
поздравявам те...
цитирай
8. anibel - injir,
26.11.2012 15:02
Благодаря ти.
Да, именно това ми беше идеята.
цитирай
9. anibel - etyna,
26.11.2012 15:03
Благодаря, че сподели, радвам се.
цитирай
10. anibel - chalama,
26.11.2012 15:04
Благодаря, радвам се, че си харесал!
цитирай
11. anibel - socialasisstant, знаеш ли...
26.11.2012 15:06
трябва да не ме пропускаш вече, защото не знам
какво ще правя без твоите коментари...
Благодаря ти много!
цитирай
12. anibel - stix,
26.11.2012 15:08
Благодаря ти!
Да... болката си я раждаме сами...
и най-вече от простотия... и не само....
цитирай
13. anibel - качак,
26.11.2012 15:10
усмихна ме...
Поздрав за теб и слънчев ден!
цитирай
14. anibel - мариники,
26.11.2012 15:14
написах това на един дъх направо онлайн...
Не проверих за евентуални грешки или излишни думи, дори...
с идеята да го редактирам друг път.
Защо ти казвам това?
... амиии, може би все пак трябва да пусна една бяла лястовичка накрая, м, какво ще кажеш?
цитирай
15. pcelata - Ани миличка,
26.11.2012 17:13
още веднъж се извинявам.Освен че поста ти е страхотен...не помня какво бях писала,но нека ти отговоря така:-Очаквай пост-специално за теб! С много обич
цитирай
16. anibel - Благодаря ти, приятелко!
27.11.2012 17:02
Много ми хареса поста ти и много ме трогна...
цитирай
17. makont - Тъжно е днес в тоза гараж,
28.11.2012 12:12
но те старите автобуси са с големи сърца, въпреки ремонтите...Усмивки и спорен ден!
цитирай
18. anibel - Благодаря ти, makont
28.11.2012 16:44
за разбирането...
и това, че отново си тук.
цитирай
19. aip55 - Усмихни се !
28.11.2012 22:13
Тъжното се шири навсякъде в ежедневието ни. А, усмивката ни е дар от природата ни. Нека не забравяме,че можем и да се усмихваме! Както винаги трогателно но, с нетърпение ще очакваме и твоята бяла лястовичка да литне щастливо. Интересна си, харесвам творбите ти. Поздрав...
цитирай
20. anibel - Благодаря ти, aip55!
28.11.2012 23:16
дано успея скоро да измисля нещо ново...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 903953
Постинги: 609
Коментари: 2433
Гласове: 7613
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол