Постинг
17.11.2012 20:57 -
АНАБЕЛ
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 2417 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2012 23:20
Прочетен: 2417 Коментари: 7 Гласове:
20
Последна промяна: 17.11.2012 23:20
По пътеките утъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят...
Светът за мен е тясна блуза,
,,сънувам,, гола, макар да ми се смеят...
Обръщам винаги и другата си буза,
да ме ударят пак, а те не смеят.
Непознатото в познато търся,
в хората за ангели все гледам...
и връщам се сама на кръста
с небето, когато се разделям...
Гмурвам се във този свят отново
сред вълните му опашката си търся...
а той ме гледа някакси сурово
коктейли ,,Молотов,, ми дава да закуся...
Опашката ми -облачно хвърчило
тайни знаци в небето ми рисува...
А слънцето във рани зазорило
името ми в просъница бълнува...
И пак излизам в кървава корида,
денят обличам, изпива ме нощта...
Един път океан съм, друг път мида,
а аз си плача пред свещта...
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят...
Светът за мен е тясна блуза,
,,сънувам,, гола, макар да ми се смеят...
Обръщам винаги и другата си буза,
да ме ударят пак, а те не смеят.
Непознатото в познато търся,
в хората за ангели все гледам...
и връщам се сама на кръста
с небето, когато се разделям...
Гмурвам се във този свят отново
сред вълните му опашката си търся...
а той ме гледа някакси сурово
коктейли ,,Молотов,, ми дава да закуся...
Опашката ми -облачно хвърчило
тайни знаци в небето ми рисува...
А слънцето във рани зазорило
името ми в просъница бълнува...
И пак излизам в кървава корида,
денят обличам, изпива ме нощта...
Един път океан съм, друг път мида,
а аз си плача пред свещта...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Една нова книги за Самоков
... за някой, който иска да избяга...
Една нова книги за Самоков
... за някой, който иска да избяга...
Следващ постинг
Предишен постинг
Много тъжно.Кога ли ще се засечем на скайпа? целувки за теб и децата.
цитирайОбещавам да е скоро.
Можеш да ми пишеш и мейл,
така е по сигурно, че ще контактуваме по-често,
защото знаеш, че на компа сядам, ако децата по чудо станат от там...
Поздрави!
... И ТИ БЛАГОДАРЯ
цитирайМожеш да ми пишеш и мейл,
така е по сигурно, че ще контактуваме по-често,
защото знаеш, че на компа сядам, ако децата по чудо станат от там...
Поздрави!
... И ТИ БЛАГОДАРЯ
да ме оставиш без думи...
цитирайи сега какво ще правиш без думи, м?
цитирайможе пък да се роди добра мелодия...
а ти пиши по-често, капиш?
Чакам!
цитирайа ти пиши по-често, капиш?
Чакам!
6.
socialasisstant -
Душата на поета- в непрекъснато движение
30.11.2012 15:11
30.11.2012 15:11
Четейки, вихренно преминавам през един емоционално богат свят, където има ярки багри, ветрове и морска пяна! "... слънцето във рани зазорило, името ми в просъница бълнува"- не е ли това една приказка за големи? Имаш сълзи на човек, който не се е раздал до край, а толкова иска...
цитирайЗапочваш да ме изумяваш...
цитирай