В памет на Адонис - Атанас Ганев
автор на стихосбирката
,,Прехапани викове,,                         Осиротели осъмват ,,Прехапани викове,, А денят е още  толкова топъл  от теб...  Безименни твоите кратички стихове  през очите ми стичат се, бягат напред...  Безименни... Само с три звездички.  Как подхождаше им именно това  през многобройните им срички  светът болеше в индигова дъга  Казах... ,,Няма за какво да пиша,,  а ти отгоре навярно се разсмя...  Накара ме да разбера, че си заминал  на дълго пътешествие с ламя... и намигна ... само хубаво за теб да пиша... че повелила е така смъртта. Стига! Преструвах се достатъчно нали?  На силна да се правя няма смисъл!  Зад всеки ред тук болката крещи!  И по дяволите къде си се отнесъл,   че така убийствено във мен горчиш?!  Тъгата ми до сърцето й разлистил  да те викам аз, а ти да замълчиш-  вечността безвременно  понесъл... само в стиховете свои ми звучиш... от косата ми отмесваш кичур
и да не плача ми шептиш...                                                       

Осиротели осъмват ,,Прехапани викове,,
А денят е още толкова топъл от теб...

...........................................................

Тук има много мъка и много съпричасност, красив стих! Поздрави и горе главата, мъката никога не свършва, но остават красивите спомени.

и споделям... кратки, съдържателни стихове...
и прекрасен, уникален глас и топлота...

makont, много мил коментар...

Много си права!Точно така си е.

Тези стихове са като музика ! Много приятна музика ! И много нежна музика !

много мило от твоя страна, наистина...

изникват стихове като този, тежко споили печал, тъга и мъка....в стих като "прехапан вик"!

Толкова добре си ме разбрал...
Приятно ми стана...
БЛАГОДАРЯ ТИ!