Небето вместо светлосиня риза 
днес облече си дъждовна дрипа... 
И вместо твоите очи с небесен цвят 
два гарвана видях да си крещят... 
Вместо косите ти от вятъра развени, 
задъхана, когато бягаше към мене 
на върбата клони разлюлени 
ми напомняха отчаяно за тебе... 
Вместо устните ти  - испанско старо вино 
невинна роза ме убоде агресивно... 
От локвите по пътя взех перата 
на гарваните два душата... 
а посрешна ме екранът отново почернял
в тишината моя  единствен оцелял... 
зад мен пълзяха мокрите ми стъпки 
за тебе спомени - от ризата ми капки.... 

 

П.П
Това нещо каквото и да е...
написах , когато се наслаждавах
на небето в Германия и многото черни птици навсякъде

Много ми хареса,особено на фона на Диана експрес.Силно е,въздейставащо. Поздрави!

Зарадва ме с твоя коментар.

Благодаря ти, миличка!

Слагай си дъждовната пелерина и танцувай с дъжда.

Коментарите ти винаги ме усмихват...

понякога е нужно да завали... за да видим, какво сме оставили след себе си.

Прекрасен стих, Ан!
Поздрави!..... и слънчеви дни занапред :)

и не ме забравяй....
Поздрав за теб и усмихнат ден!

Контраста между очакваното и действителното, сам по себеси е също красив и дава енергия за да се роди този стих! Обождането на невинната роза е вълнуващо както новите, непредвидими неща, те също ни забавляват, държат будни сетивата ни.

Правиш деня ми хубав!