Блогът на Анахид ::. . . как ревността да нося, като шлейф. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.07.2012 00:45 - ... как ревността да нося, като шлейф...

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 926 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 20.07.2012 00:50

Ревността ми шумоли в коридора,
като изкусен ловък крадец.
Спят отдавна птици и хора,
виждам в тъмното, сякаш слепец....
Как някъде с друга разпалваш
онзи огън и нас изгорил...
Вълшебни приказки тихо разказваш
и връщаш се вкъщи сив и безкрил...
Ревността ми отключва душата,
по мръкнало идва от мен да краде
усмивката ми, в очите ми искрата,
за обич някъде на друг да ги даде...
Уморена съм... Очи притварям...
От снежна ледена лавина
в една сълза се задушавам
и жива съм наполовина,
а Тя обичайно бездушен крадец
от косите ми взе да заплита венец...
сълзите ми в свой гердан превърна
погледна ме и болката ми върна...
И съмна се. В очите ми звездите изгоряха
Малки, бели слънчеви лъчи,
по миглите ми като по пиано заиграха,
заспивах май, а събуждаше се ти...
и сънен името ми промълви...
И разбрах... Не мога аз да те запазя,
като вещ заключена във сейф
в този миг любовта показа ми
как ревността да нося като шлейф....