Блогът на Анахид ::. . . аз, къс по къс те в себе си събрах

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.06.2012 23:30 - ... аз, къс по къс те в себе си събрах

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 1171 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 29.07.2013 02:23

Като непотребна вещ навън снимката ти безпощадно хвърлям
Там, в контейнера, с надпис ,,за стъкло,,
Вали и бързам, без да се обръщам
Не беше моя. Все ми е едно...
Прибрах се. Налях си. Запалих си цигара.
Чашите престанах да броя
Ще престана ли в онази болка стара
ни жив, ни мъртъв да горя?
А очите ми пък... Те защо ли
през прозореца, ей тъй все гледат
контейнера облян от светлина...
Видях до него хора да се спират
изхвърчах навън от болка без следа...
Прерових всичко и намерих
снимката ти в градския боклук
Стъкло си ти... Но как ме стопли,
че отново ще те виждам тук?!
И изгасна внезапно светлината...
Прегърнах снимката ти и заспах.
Моя си . И въпреки вината...
аз, къс по къс те в себе си събрах...