Постинг
02.06.2012 23:29 -
За първи път ...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1679 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2012 00:37
Прочетен: 1679 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 03.06.2012 00:37
на мен...
В тази нощ, когато звездите другаде танцуват... и небето се протяга в черна орис да ме вземе. В тази нощ, когато приятели без мен пируват, и напълно чужди хора тъй близки ми се струват... Тогава най-невероятно, болката ми в деликатен мазохизъм съблича в мен така приятно, смогинга на горд негативизъм и на душата ми кокосова в музикалната кутия прашна... за мен танцува Тя, Надеждата ми бяла и безстрашна и живи въглени от болки, макар нозете й да изгорят, най-сърдечно се усмихва Тя, родена в мен за първи път. Танцува бялата, танцува, на душата ми сред черния декор, препуска Тя, балерина луда... отправила към мене взор... После свърши танцът, нелепа тишина възкръсна... Някой стана...
Със смогинг стар наметна, Надеждата ми още маловръстна...
и за благодарност щом в очите й погледна
той в миг разтвори се, стопи се и изчезна...
Ремонт на еър фрайър
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
Ще успее ли скъпият кьорфишек на Борисов...
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
Ще успее ли скъпият кьорфишек на Борисов...
Следващ постинг
Предишен постинг
Танц на Надеждата... Жалко е, че накрая тя се стопява...
цитирайчетеш много бързо...
Хайде пак!
цитирайХайде пак!
Някой взема Надеждата ти, но се стопява...
цитирайАз четох бавно ;) ... не му давай да става..., или... поне не му позволявай да намята Надеждата... без надежда сме за никъде.
Хубав стих!!!
цитирайХубав стих!!!
ще дам упътване... защото явно не се разбира...
- болката, която съблича смокинга на негативизма
към края на стиха се опитва да наметне надеждата отново със своя смокинг...
Благодаря, Мар.
Дидо,радвам се,че ти хареса.
цитирай- болката, която съблича смокинга на негативизма
към края на стиха се опитва да наметне надеждата отново със своя смокинг...
Благодаря, Мар.
Дидо,радвам се,че ти хареса.