Че не те обичам ме виниш..  Крещиш от болка непозната,   в сърцето си за първи път  усешаш как диво се премята...   Че студена съм била...  яростно ме обвиняваш,  ала в любовта не знаеш,  да не искаш, а просто да даваш...  Какво ми даде ти,     че искаш го сега обратно?!     Ръцете ми посипа със трохи,     все едно залъгваш птиче гладно...  Не те е срам поне...  в земята очите си не свеждаш...  Обичта ми ти на колене,  мечтаеш с палка да отглеждаш... 
Но аз не съм, не съм това ,  не съм това, което вече бях...  Излъга ти във мене обичта,  и от болка страшна полудях...  Сега е късно, Мамо, да ме молиш...  Към мен да протягаш увиснали ръце...  Животно щом веднъж заколиш...  завинаги изтича тя...  кръвта  Детенце свое, щом завинаги прогониш,  приятелка ти става лудостта...
 
п.п.  Как да ти кажа, че те обичам...  

Срещат се и подобни отношения между деца и родители...

че й прощаваш, за да продължиш напред с Любов!
Всичко е урок!:)))

Мар, че отново си тук.
bven, трогната съм от присъствието ти. Благодаря!

друг път ще говорим за това,което прочетох.Има какво да ти кажа,но не сега е момента.Лека и спокойна нощ миличка.

да, друг път...
лека нощ и както ти казах...
да сънуваш фрезии...
любимото ми цвете.

На майка,най-трудно се прощава,знам...
Да даде Бог,ние да сме по-добри...

много мъдър коментар...
Да, на майка най-трудно се прощава,
защото очакваме от нея и невъзможното,
щом ни е майка, а ние в повечето случаи
сме неблагодарни...
Това е едната страна...
Но пък има майки и Майки...
Едните ще ядат хляб и сол, за да има за децата им... /просто пример/
а други ще се преструват, че ядат хляб и сол, а зад гърба ти ще се
наслаждават на много повече...
Това е другата страна...
Темата е прекалено лична и болезнена за мен...
съжалих, че пуснах този стих...
има неща все пак, които не са за показ... защото
са прекалено грозни...
Но... вече го пуснах и повече ще ме заболи, ако го скрия...
Благодаря ти, мила за коментара!

Аз,много добре те разбрах

... каква е коренната причина да ме чувстваш толкова близка...

Макар че се надявам някой ден да мога да простя и да забравя.

не беше тази причина, а онова стихо, в което видях себе си 1 към 1.