Болката за мене неоакван гост, на вратата ми почука в късни доби. Отворих й с едно око, полузаспал и бос, а тя за огънче свенливо ме помоли. Поканих я. Налях й питие. Запалих й цигарата вежливо. Разгорещи се тя. Препълни бюстие... и неприсъщо ме погледна срамежливо...
Усетих мисълта й скрита тяло си търсеше, в което да скита... И безпощадно с хиляда игли до кръв да боде и пак да боли... От масата съборих всичко... Разпиляха се по пода хиляди стъкла Обладах я малко садистично...
но пък завинаги си тръгна тя...

Болката е живота Анахид!
С раздираща болка започваме живота си,защото за първи път си поемаме въздух!!!
Здраве и обич,за мехлем!!!:)))

Интересен начин за прогонване на болката...

Пак си прав, както винаги...
радвам се, че намина....
Мар, благодаря и на теб,
радвам се, че ти харесва...
п.п. Сутринта видях, че имам коментар от анонимен с една песен от vbox7 , одобрих го, но сега не знам къде е, не мога да го намеря, прерових почти всички постове... и малко ме е яд...
Някакви идеи?

заредена с оптимизъм.
Никога не допускай болката да те победи!!!
Само раждай такива стихове, след нея.
Поздрав, Ан! :-*

да се отървеш завинаги от болката, Ан... :)
Поздрави от мен за теб!

е толкова, колкото даваме ...

благодаря ти! Радвам се, че ти харесва.
henzelski , радвам се, че заслужих да ме коментираш... Благодаря!
elineli, здравей! Днес явно ми е хубав ден, щом и ти си тук...
Много си права! Болката си тръгва, щом я приемем без страх.....