Постинг
23.05.2012 22:39 -
... да забравиш себе си, Мамо...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 545 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2012 22:51
Прочетен: 545 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 23.05.2012 22:51
Ранявам,
защото бях наранявана.!
Не обичам,
защото не бях обичана.!
Мразя,
защото в омраза живеех.!
Умирах,
защото в нищо не вярвах.!
Не вярвах,
защото се страхувах от болката.!
Страхувах се,
затова не живеех.!
Защото душата ми стъпкаха,
а без душа...
този живот няма смисъл...
Да го живееш без сърце -
ти трябва оръжие.
Оръжие за теб и за мене -
оръжие.
За враг оръжие
и за невинните... също.
Ако не можеш...
хвърли го... оръжие!
Имаш ти сърце и болката знаеш,
щом болката знаеш, значи раняван си
и да обичаш можеш,
тъй както можеш да мразиш...
а ти, мила моя, Мамо... Да забравиш трябва само... да забравиш, да забравиш себе си, Мамо, да забравиш, да забравиш, Мамо, да мразиш...
п.п. Намерих тази чернова в едно забутано чекмедже в мазето на дясното си предсърдие...
а лявото установи, че тя е още актуална...
а ти, мила моя, Мамо... Да забравиш трябва само... да забравиш, да забравиш себе си, Мамо, да забравиш, да забравиш, Мамо, да мразиш...
п.п. Намерих тази чернова в едно забутано чекмедже в мазето на дясното си предсърдие...
а лявото установи, че тя е още актуална...