Постинг
19.05.2012 00:17 -
кажи ми го пак... и пак и пак и още...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1713 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2012 22:27
Прочетен: 1713 Коментари: 8 Гласове:
11
Последна промяна: 19.05.2012 22:27
на Джордж
По булеварда глух и прашен, надежди изтупани лежат... С мечти прегърбени от старост, танцуват за пореден път, че по пътя ми облечен в сто мъгли, стъклени слънца блестяха... от топлината им и до днес кърви с метален привкус във устата... Ала ти дойде и земята се разтвори На минало и дните ми със теб... Миналото, като сграда се събори... и ти се вряза в мене, като жлеб. Булевардът днес е жив и цветен... Танцувам с надеждите си Аз. Светът отново стана тъй вълшебен, ,,Обичам те,, - щом чуя твоя глас. И моля се... аз моля се... аз моля... Дано ни заобича Господ заедно... че поотделно обичаше ни по неволя и беше любовта ни лудо топче шарено...
Следващ постинг
Предишен постинг
Просто,никога не е глухо и прашно,само в моментите,когато не искаме,да го видим ,независимо,че го усещаме!!!:)))
цитирайправ си, както винаги...
благодаря ти.
цитирайблагодаря ти.
Дано ни заобича Господ заедно...
цитирайЗнам, че ще стане, защото твърде силно ни обичаше отделно...
цитирайKrasivo e
цитирайswan027coco написа:
Krasivo e
Много благодаря!
стихотворение за надеждата или поне аз така го почувствах...
цитирайи не само...
Отново много ти благодаря!
цитирайОтново много ти благодаря!