...когато думите не стигат,  а хъс неистов те души...  когато сълзите убити  раздират...   сърцето на листът, а той мълчи...  Тогава облечени във вино    всички маски до твоето ядро,   като лавина ще изригнат непростимо   под твоето така замръзнало перо.  Ще пиеш ти, ще пиеш и ще пишеш,   мисълта ти, като птица ще лети...  Не гони я, не искай да я стигнеш...  Душата ти тогава ще мълви... 
без мисъл. само чувства... 
На сутринта ще станеш тежко,  в главата ти светът ще забумти...  С листата си ще имаш среща...  Ще отричаш, че това си ти,   но душата ти от стомаха със насмешка   Ще  се усмихне, пак простила през сълзи:  В живота може да си нечовешка...  но тук на листа,  аз  съм Ти.  

Често думите са недостатъчни...

и трябва нещо да ги провокира...
да им даде старт...
Благодаря, че отново си тук, Мар!

Макар и сутрин да е, то налей ми чаша вино, ... готов съм, с лист и молив чер!
Топли прегръдки Ан, от мразовит Русе :)))))))

по добре вечерта...
става, нали?

Много силно!

Мими, радвам се, че си тук!

:)