Макар да не мога да пиша с форма, ритъм и в стих Две думи само ще кажа - докрай от тях ще болиш след нощен дъх о проба... думите ми ще четеш ще поправяш всяка... рима, запетая, скоба, но пак ще отречеш, че в мене има нещо, от което ти настръхваш... ще ме псуваш пак горещо, все така ще ме нахъсваш...
                *** Лудостта ми ще изригне - звяр държан във клетка... Бомба атомна ще бъда, Робокоп  от епруветка.... По - яростна от Хирошима ще бъде моята присъда ще има следствия, ще има... и непоправими те ще бъдат...
                ***
Обичах, обичах хората и вярвах, че всички добри са, като мен... и всеки ден се надпреварвах да живея между тях във тлен... Но не мога, повече не мога от други свят съм аз... Лудостта ми бие тревога... и крещя, крещя ви без глас:
.... обичах ви, обичах ви аз....
но повече не мога.

Просто трябва да свикнеш с тях ;)

Неподправено... Като отзвук от Яворовото - "Не си виновна ти - от други свят съм аз..."

но не мога да свикна...
Марин, здрасти, благодаря ти!

си ти..., но ми харесва да летим заедно...по дяволите, странна си :*

знаеш ли...
май си прав...

1 Коринтяни 13 глава
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

много...