Постинг
28.02.2012 01:15 -
ПОЕТЪТ СЕ РАЖДА ОТ БОЛКАТА...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 917 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2012 22:24
Прочетен: 917 Коментари: 4 Гласове:
6
Последна промяна: 07.03.2012 22:24
- Научи ме да пиша- каза тя и подаде тетрадката си със стихове...
Погледна ме с огромните си красиви очи и зачака присъдата си...
А в тези очи, като от туристическа картичка от Живково време, аз видях чистото небе, смелото изпепеляващо слънце и дълбокото море, в което щях да потъна, ако не внимавах...
Взех тетрадката и се направих, че чета...
Животът ми мина на лента...
От моята подобна ученическа тетрадка до сега, когато все по- трудно успявам да напиша нещо...
Едва сдържах сълзите си...
Как да пречупя крилете й...
- Не, не ставаш за нищо!- казах аз
Тя ококори очите си, отвори уста... и аз, усетих... усетих нейната болка...
Днес тя е велика поетеса, а аз седя тук и си пиша в разни сайтове.... ако изобщо мога да напиша нещо...
Не можеш да пишеш, казваш и гледаш ме тъжно рими не знаеш, стъпките също... Ами тогава си свиркай, значи щастлив си! Поетът не пише, когато щастлив е... Ти ме поглеждаш още по чудно и питаш ме сякаш, защо ли е трудно, за любовта да се пише, когато споделена в небето те вдига от радост окрилена Ще ти кажа, защо да го крия, но ще можеш ли разбра? Стихове с молив аз пишех, още в час по алгебра... Ала бяха бледи те , анорексични, междуредие нямаха горките ми срички... Започнах отново, когато безумен в студентка от курса си, толкова гузен... не посмях да призная, че влюбен бях и от любов по нея тлях и горях... Ала стиховете ми отново бяха, като сготвено без сол... обличах толкова надежди, ала все препусках гол... И когато след години моливът ми измършавя, а душата ми кора от диня - остатък и вина... седнала бе на вид мълчалива живота да пише от ред най- пръв в себе си по позната крива шедьовър написа, ала с кръв... Та казвам ти, надувай си свирката... време имаш, е-хеееее... Поетът се ражда от болката, а на рими и стъпки много здраве от мен!
Погледна ме с огромните си красиви очи и зачака присъдата си...
А в тези очи, като от туристическа картичка от Живково време, аз видях чистото небе, смелото изпепеляващо слънце и дълбокото море, в което щях да потъна, ако не внимавах...
Взех тетрадката и се направих, че чета...
Животът ми мина на лента...
От моята подобна ученическа тетрадка до сега, когато все по- трудно успявам да напиша нещо...
Едва сдържах сълзите си...
Как да пречупя крилете й...
- Не, не ставаш за нищо!- казах аз
Тя ококори очите си, отвори уста... и аз, усетих... усетих нейната болка...
Днес тя е велика поетеса, а аз седя тук и си пиша в разни сайтове.... ако изобщо мога да напиша нещо...
Не можеш да пишеш, казваш и гледаш ме тъжно рими не знаеш, стъпките също... Ами тогава си свиркай, значи щастлив си! Поетът не пише, когато щастлив е... Ти ме поглеждаш още по чудно и питаш ме сякаш, защо ли е трудно, за любовта да се пише, когато споделена в небето те вдига от радост окрилена Ще ти кажа, защо да го крия, но ще можеш ли разбра? Стихове с молив аз пишех, още в час по алгебра... Ала бяха бледи те , анорексични, междуредие нямаха горките ми срички... Започнах отново, когато безумен в студентка от курса си, толкова гузен... не посмях да призная, че влюбен бях и от любов по нея тлях и горях... Ала стиховете ми отново бяха, като сготвено без сол... обличах толкова надежди, ала все препусках гол... И когато след години моливът ми измършавя, а душата ми кора от диня - остатък и вина... седнала бе на вид мълчалива живота да пише от ред най- пръв в себе си по позната крива шедьовър написа, ала с кръв... Та казвам ти, надувай си свирката... време имаш, е-хеееее... Поетът се ражда от болката, а на рими и стъпки много здраве от мен!
1.
анонимен -
:)
28.02.2012 08:17
28.02.2012 08:17
mnogu unabvo
emotivno
pozdravi
цитирайemotivno
pozdravi
особено за клипа!
... благодаря!
цитирай... благодаря!
"...Та казвам ти, надувай си свирката...
време имаш, е-хеееее...
Поетът се ражда от болката,
а на рими и стъпки
много здраве от мен!"
Лека вечер, Ан!
цитирайвреме имаш, е-хеееее...
Поетът се ражда от болката,
а на рими и стъпки
много здраве от мен!"
Лека вечер, Ан!
Благодаря ти за думите!
Много ме зарадва...
цитирайМного ме зарадва...