Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2012 01:15 - ПОЕТЪТ СЕ РАЖДА ОТ БОЛКАТА...
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 917 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 07.03.2012 22:24


- Научи ме да пиша- каза тя и подаде тетрадката си със стихове...
Погледна ме с огромните си красиви очи и зачака присъдата си...
А в тези очи, като от туристическа картичка от Живково време, аз видях чистото небе, смелото изпепеляващо слънце и дълбокото море, в което щях да потъна, ако не внимавах...
Взех тетрадката и се направих, че чета...
Животът ми мина на лента...
От моята подобна ученическа тетрадка до сега, когато все по- трудно успявам да напиша нещо...
Едва сдържах сълзите си...
Как да пречупя крилете й...
- Не, не ставаш за нищо!- казах аз
Тя ококори очите си, отвори уста... и аз, усетих...  усетих нейната болка...
Днес тя е велика поетеса, а аз седя тук и си пиша в разни сайтове....  ако изобщо мога да напиша нещо...



 

Не можеш да пишеш,  казваш и гледаш ме тъжно рими не знаеш, стъпките също... Ами тогава си свиркай,  значи щастлив си! Поетът не пише, когато щастлив е... Ти ме поглеждаш още по чудно и питаш ме сякаш, защо ли е трудно, за любовта да се пише, когато споделена в небето те вдига от радост окрилена Ще ти кажа, защо да го крия, но ще можеш ли разбра? Стихове с молив аз пишех, още в час по алгебра... Ала бяха бледи те , анорексични, междуредие нямаха горките ми срички... Започнах отново, когато безумен в студентка от курса си, толкова гузен... не посмях да призная, че влюбен бях и от любов по нея тлях и горях... Ала стиховете ми отново бяха, като сготвено без сол... обличах толкова надежди, ала все препусках гол... И когато след години моливът ми измършавя, а душата ми кора от диня - остатък и вина... седнала бе на вид  мълчалива живота да пише от ред най- пръв в себе си по позната крива шедьовър написа, ала с кръв... Та казвам ти,  надувай си свирката... време имаш, е-хеееее... Поетът се ражда от болката, а на рими и стъпки много здраве от мен!



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
28.02.2012 08:17
mnogu unabvo
emotivno
pozdravi
цитирай
2. anibel - Благодаря ви!
29.02.2012 21:44
особено за клипа!
... благодаря!
цитирай
3. mt46 - Харесва ми, че пишеш нестандартно, естествено, с ирония! -
29.02.2012 21:59
"...Та казвам ти, надувай си свирката...
време имаш, е-хеееее...
Поетът се ражда от болката,
а на рими и стъпки
много здраве от мен!"
Лека вечер, Ан!
цитирай
4. anibel - Хей, Мартине!
29.02.2012 23:13
Благодаря ти за думите!
Много ме зарадва...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1162832
Постинги: 643
Коментари: 2486
Гласове: 7825
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол